Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 1


ПРЕДИ 9 ГОДИНИ


1.

Когато се разболях от рaк - или по-точно, когато ми казаха, че туморът в лявата ми гърда със сигурност е злокачествен - усетих, преди всичко останало, как ме обзема спокойствие. Това няма нищо общо със смелостта.

Беше силно и истинско усещане. За осъщественост, за завършеност. Погледнах назад и си казах - май че съм готова. Синът ми е голям и следва пътя си. Написах каквото написах. Завъртях главите на сума ти хора, бях дори прекалено много и прекалено дълго харесвана и обичана. Мама и татко - ех, те винаги си бяха имали свои грижи.

Усетих, че се състои голямата ми среща с ... нещо истинско, нещо голямо, неизменно. Нещо като Бог.

Едва ли не с гордост съобщих на Стефан и на Мира (струва ми се, че на тях първо се обадих). Имах усещане и за нещо близко до богоизбраност. Сякаш бях станала по-специална и от най-специалните. Много по-късно разбрах, че всъщност това е триумфът на заболяването - чувстваш се уникален, специален, можеш всичко да си позволиш, например - да унищожаваш здравите и полезни клетки с голяма скорост и с ненаситен апетит. Това е същинската аналогия. Раковата клетка е нещо като малък Луцифер.

Простотиите дойдоха по-късно, след операцията.
Първо страхът.
Моят.
Този на другите.

Заех се с това да се уча да бъда нежна със собствения си страх. Но с този на другите бях груба. Трудно е да се грижиш не само за собствените си настройки, но и за тези на другите. Започвах да осъзнавам, че те са повече свързани, отколкото бях преполагала до тогава. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици