Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 18


18.

Трябваше ми време, за да се науча да бъда аз. Питах се дали ще имам. Дано, дано. Но колкото повече време имах, толкова повече го разхищавах.
Такава съм. Това ми е познато. Постъпвам по същия начин и с парите. Никога не се научих да “слагам нещо настрана”. Всичко се изхарчва начаса като изпускане на вода от хидрофор преди зазимяване на къщата. Трърр-шшт! И край. До следващия път.
Но за жизненото време е по-трудно да се каже: Трърр-шшт! И край. До следващия път. 
И все пак, държах се и все още се държа по този начин.
Дава ми се време, безценно - години -, а аз блея, напредвам бавно, аристократично, разсейвам се, зяпам се в огледалото, захласвам се в огледалото. 
Този предмет е специален за мен. Винаги е бил. Обожавам огледалата. Те ме вадят от самота, грозота, депресия. Незаменима компания са. Не зная какво точно виждам в огледалата, но то ми набавя консистентност. Сигурно виждам съня си (според думите на шуарите). Съня на живота си, съня, който е моят живот.

Казвах си, че трябва да се науча да разпределям парите си така, че винаги да имам. И с цифри с две нули, и с цифри с три и четири нули, положението е било неизменно едно и също. Не е за вярване.

Аз съм специалист по докарване на цифрите до нула. За нула време, по най-краткия път.
А ако постъпвам така и с живота си, с предопределените ми дни, с преброените ми дни ...? Аналогията сама се натрапваше. Искам ли да ги сведа до нула? Или не мога иначе? 

Тези два ритъма на разсейване, потъване в огледалата и на скоростно изчерпване на всички налични количества (пари, дни) уж бяха противопоположни, а започвах да виждам колко са близки.
Това е първото ми лично присвояване на един от будистките абстракти: че няма начало и край - противоположностите са едно, във взаимозависимост и взаимоизчерпване.
Унищожавах всичко бройно и се обръщах към безбройното в огледалото. В спряното безкрайно. 

Започвах да забелязвам и други свои особености. Тази, че трябва първо сто пъти да се изгубя, преди да стигна до някое непознато място, което ми е добре обяснено и дори проучено в карта. Никога от първия път. А по обратния път никога не се губех. Тоест, случайно попадах там, откъдето вече можех да се върна без проблеми.
Отивах слепешком, но се връщах с отворени очи. Обратният път ми беше по-спокоен.

Тази новоосъзната игра на ретроспекции логично ми напомни за писането. 
Писането уж върви напред като влак - буква след буква, дума след дума, страници, глави, части, книги ... Има удивление от нарастването. Но ако не помня всяка дума от вече написаните, да не говорим за идеи и други, цяло никога няма да се получи. Писането е памет, памет на текста за самия него докато все още се пише. 

И каква е връзката тук, казвах си? Каква коварна игра отново се крие и зад това? Виждам закономерност, но, но ... но ... 
Фалшивото напред. Уж напред, а всъщност назад. Изпитвах трудност да вървя наистина напред. Въобразявах си, че напредвам. А през цялото време го саботирах чрез светкавичното изчерпване на импулса му, само и само да попадна на пътя за връщане.
Къде толкова исках да се върна?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици