ДНЕВНИК 21

21.

Не съм била добре? А маркерите и всички изследвания, които правех? Добри. Защо тогава? Те не идентифицират раковите клетки преди да са образували компактна тъкан.

Освен това в нормалния процес тялото, или имунната му система, всекидневно се справят с ракови клетки и всякакви токсини. Това оначаваше ли, че при мен тя функционираше добре?

Това беше единственият отговор, който можех да си дам. Имах имунна система, която функционира. Бях я запазила, можех да се надявам на нея.

Бях чела някъде в многобройните си книги, че имунната система силно се влияе от стреса и емоциите изобщо. Научни екипи и т н. Бях чела. А ето че я преживях в действие по време на топлинното изригване.

Опитах се да си спомня какво се случваше в ума ми докато бях с високата температура, а после и с непонятния феномен на горящата ръка - от китката до рамото. Нищо особено. Само, че не исках лекари, исках да издържа, да издържа, да мине само. Ако имаше безпокойство, то беше за това какво ще стане, ако се предам в чужди ръце.

Психоаналитикът тук е длъжен да каже: “Чужди ръце?”, да повдигне вежди, да уточни: “...ако се предам ...”. Ами да, “ако се предам в чужди ръце” - лекарски в случая. Откривах много страх у себе си във връзка с това.

Тъжно, много тъжно. Невъзможно доверие. Кой и кога беше злоупотребил с него? Класика. Родители, мъже ...

Нямаше значение къде беше ситуирана травмата? Имах достатъчно индикации, за да знам, ако толкова ми е любопитно. Интересуваше ме динамиката на нещото. По-важното беше, че си устройвах риалити, за да чеша тази краста. Отново и отново. Докога щях да се изпитвам като мостра, която все не може да стигне до клиента си? Как да спра този процес?

В тялото ми продължаваха да се случват неща, докато се опитвах да работя над главата си. А йогата щеше пък да ме учи как да я изклювам.

Коментари

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза? От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

Прочетете още

Между големия и малкия разказ. Коментари върху текстовата организация на „Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева

В този семинар се опитваме да разговаряме върху начина, по който Вера Мутафчиева изгражда своите исторически и литературни текстове. Избрах да разсъждавам върху присъствието и пресичането (засечките, би казала В. М.) на двата типа дискурсивност в романа „Аз, Анна Комнина“, който би могъл да се нарече исторически роман, доколкото в него е разказан животът на историческа личност, дъщеря, внучка и съпруга на василевси от епохата на Алекси Комнин, както и исторически автор на хрониката „Алексиада“. Едва ли за някого е останала незабелязана характерната за Вера Мутафчиева присмехулност. Тя не е присъща само на личността на авторката, но и на текстовете й. Отбелязвам това в самото начало, тъй като именно присмехулството, или по-скоро неговата непреодолимост, маркира спецификата на прозата на Вера Мутафчиева. Избрах присмехулството, а не сатирата, иронията, сарказма, защото те са литературни фигури, а то е по-близко като понятие ...

Прочетете още

Това е както става. Роман

Тази история мисли, че се случва едновременно на всички. Не зная дали е вярно, вие ще кажете. Лично аз съм сигурна, че други истории освен любовни няма, така че се въздържах да я нарека така. Просто история на хора, които са майки и бащи, братя и сестри, любими и приятели... С една дума - тигри и лъвове, лимони и портокали. Нито е смешна, нито е тъжна; само е история, която става по границата на този свят, в който се познаваме, и на онзи, в който преставаме да сме толкова сигурни. Съдържание: 1. За момченцата и техните родители 2. Кръщене 3. Нагоре 4. Пчелите и техните приятели 5. Сестри и братя ...

Прочетете още

Албена Стамболова

Търсене в този блог