21.
Не съм била добре? А маркерите и всички изследвания, които правех? Добри. Защо тогава? Те не идентифицират раковите клетки преди да са образували компактна тъкан.
Освен това в нормалния процес тялото, или имунната му система, всекидневно се справят с ракови клетки и всякакви токсини. Това оначаваше ли, че при мен тя функционираше добре?
Това беше единственият отговор, който можех да си дам. Имах имунна система, която функционира. Бях я запазила, можех да се надявам на нея.
Бях чела някъде в многобройните си книги, че имунната система силно се влияе от стреса и емоциите изобщо. Научни екипи и т н. Бях чела. А ето че я преживях в действие по време на топлинното изригване.
Опитах се да си спомня какво се случваше в ума ми докато бях с високата температура, а после и с непонятния феномен на горящата ръка - от китката до рамото. Нищо особено. Само, че не исках лекари, исках да издържа, да издържа, да мине само. Ако имаше безпокойство, то беше за това какво ще стане, ако се предам в чужди ръце.
Психоаналитикът тук е длъжен да каже: “Чужди ръце?”, да повдигне вежди, да уточни: “...ако се предам ...”. Ами да, “ако се предам в чужди ръце” - лекарски в случая. Откривах много страх у себе си във връзка с това.
Тъжно, много тъжно. Невъзможно доверие. Кой и кога беше злоупотребил с него? Класика. Родители, мъже ...
Нямаше значение къде беше ситуирана травмата? Имах достатъчно индикации, за да знам, ако толкова ми е любопитно. Интересуваше ме динамиката на нещото. По-важното беше, че си устройвах риалити, за да чеша тази краста. Отново и отново. Докога щях да се изпитвам като мостра, която все не може да стигне до клиента си? Как да спра този процес?
В тялото ми продължаваха да се случват неща, докато се опитвах да работя над главата си. А йогата щеше пък да ме учи как да я изклювам.
Коментари
Публикуване на коментар