Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 6


6. 

Засега реалността за мен беше търсене. Quête на френски. Quest на английски. И до днес е така. Живеех търсейки. Амелия ме подкрепяше изцяло. Не усещах страх у нея и това беше много важно. И по-късно, всички приятели, които са ме гледали с удивление, са изпитвали страх. Но не и тя. Загадката на Амелия.

Организмът трябва да е чист. Това означава клизми, редовен стомах, правилно хранене. Бях на 46 години. С изградени навици, коренно противоположни на всичко благоприятстващо прочистването.

Нямаше как да не се обърна към самоанализ. Така се бях построила, че всеки мой жест казваше: “И какво? Вредно ли? Не и за мен”. 

Постепенно започвах да осъзнавам, какво означава тази жестикулация. Този език, на който изпращах послания и към другите, и към себе си. Игра, смъртоносна игра, криеница и надговаряне със смъртта. Степента, в която съм го съзнавала е била достатъчно ниска, за да ме плаши. Обирала съм предимно лаврите от играта. Гледала съм предизвикателно, но не хората, както съм мислела, а смъртта. Друг въпрос е, че това привличаше хората към мен. 

Толкова потънала бях (а може би още донякъде съм) в това състезание, че не намерих време през всичките дълги години да се попитам какво точно искам. Да живея, или да умра? Разбира се, въпросът звучи нелепо и никой не очаква да бъде зададен по този начин. Родил си се, очевидно е, че искаш да живееш; а колкото до смъртта - какво да я мислим, от какво да се страхуваме? - нали е неизбежна. Стига да дойде в средностатистическите си години. 

Но зад този въпрос, или по-скоро - над този въпрос - не бях си задала един от неговите аналози: Искам ли да обичам някого или не? Готова ли съм, мога ли да обичам някого или не? Мога ли да допусна друг човек в живота си? 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици