Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 7


7.

Или: по-близкият аналог - мога ли да допусна себе си в живота? Мога ли да се приема, мога ли да се обичам (както съветват книгите)? Май не можех. Исках живот без себе си. Бях живяла живот без себе си. Е, не съвсем, разбира се. Това, че бях майка, имах физически облик, паспорт, образование, хора, които ме обичат, занимавах се с нещо - по всичко това бях разпознаваема. Дори в степен по-висока от други. И какво? Не е достатъчно, нашепваше едно все още тънко гласче, което с течение на времето се научих да отглеждам.

В един от романите си описвам жена (Мария), която е непроницаема. Към нея мъжът й отправя реплика на отчаяние: “Не можеш да хвърляш всичко в себе си като в боклук”. Това е написано около десет години преди да се разболея в един разказ, който после вмъкнах в романа. 


Ето че съм знаела какво правя. Но без да искам да го зная. Било ми е по-лесно, било ми е по-леко, по-лекомислено, по-дръзко, по-опасно. Така отново се връщах към идеята за играта, която играех със самата себе си. 

Така че все по-малко сигурна бях, че искам изцяло да излича болестта от себе си, както се стреми да прави медицината. Ракът се появи като знак, като съобщение и то щастливо, защото бях жива и можех да го чуя. Важно беше да съхраня нещо от това преживяване. Не рак, разбира се, а някакви съществени следи от него, за да си осигуря време за вслушване. Защото всичко това (че болестта е съобщение) не дойде при мен под формата на няколко изречения като горните. А като мигновена идея, която моментално се отхвърля, после се връща, приела друга форма, отнова се прогонва, после се прочита някъде. Идваше и си отиваше в продължение на месеци и години, изтъняваше и се уплътняваше, подлагаше се на съмнения, на аналогии, споделяше се и постепенно добиваше образ. Когато окончателно се фиксира, реших че е много важно за мен да бъда с една гърда. И всеки ден по много пъти да усещам и да си припомням, че съм с една гърда. Това, разбира се, не е достатъчно само по себе си. Но пък взех решение, че с никакви пластики няма да се занимавам и дори съм много добре каквато съм. Ще бъда красива, казвах си, красива и с една гърда. Интересна. Който се плаши, да бяга от мен.  Докато още лежах в болницата след операцията, доктор Владо ме беше казал: “В природата нищо не е симетрично”. 

Върнах се при бай Димитър през март. Този път ме заведе Стефан. Бай Димитър ми каза, че съм добре и ми даде нова торба билки за следващите три-четири месеца. Реших, че към края на годината ще отида пак при него и след това ще потърся някакъв лекарски контрол - изследвания на шест и дванайсет месеца. 

През септември стана нещо и аз отново пропуших. Малко отначало, но постепенно - повече. Поводът беше сериозен, но понеже се отнася до друг човек, тук няма да кажа нищо. Само, че събитието ме фокусира извън мен, върху друг човек, за когото се почувствах отговорна и на когото исках да помогна. Защо пропуших? Днес отговорът е лесен. Тогава дори не си зададох въпроса. Пропуших, защото ми бяха нужни сили. Пушенето ми ги даваше. 

Винаги съм искала да завоювам света. Беше ми се наложило да воювам за себе си. Не че знаех кое е това себе си, но работата ми изглеждаше сложна и неясна. Дотогава бях вярвала, че светът ми е по-ясен.
А по някакви неизвестни за мен причини, пушенето се оказваше опосредител между двете. Аз и другите. Решаване или прикриване на релационния проблем? Брей! Харесвах цигарите и това, което правят с мен. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра