ДНЕВНИК 23

23.

Осъзнатост. Ключовата дума в йогата. Живей осъзнато. Каквото и да правиш, знай, че го правиш. 

Работата е там, че когато мислено проследяваш действията и чувствата си, постепенно придобиваш способността да ги гледаш отстрани. Ставаш свидетел на самия себе си. На начина, по който действаш. На начина по който си. Визуализираш се. 

Което пък е стъпало към промяна, ако решиш да я направиш. 

Колко далече е това от мен. Цялата ми жизнена стратегия е била да си затварям очите пред всичко, което съм. Ако може да мина тихомълком, да се шмугна и да се измъкна от другия край без да ме видят. 

Този начин на действие ми е осигурявал безнаказаност. Живяла съм с убеждението, че ако ме “хванат” - в поглед, в думи, в квалификации - те непременно ще са наказателни. Не случайно не излизам никак добре на снимки. Моментално се сковавам, позирам, изобщо - видиотявам се. 

И затова съм си измислила да бъда нещо като крадец. Или като нарушител. Правилата са на и за другите. Аз само се промъквам като сянка и гледам бързо, преди да се изясни колко нищо не струвам, да се измъкна.

Така-а-а, казах си. Стоп машина. Това заслужава да се мисли още.

Не е свързано с “бой и работа”. А с двойнствеността?

По-скоро с нея. 

Има един свят, в който другите живеят и се развиват, в който се държат като големи и сериозно разискват някакви неща. Имат твърди убеждения. Купуват апартаменти, обзавеждат ги и ги поддържат. Имат професии и ги упражняват. Имат приятели от години, виждат ги редовно по едни и същи места, никога не ги губят. А аз? Умея да правя разни неща, но пък нищо не е в състояние да ме накара да се предложа сама. Отсрани това изглежда като надутост. А е друго - невъзможност да се държа “като хората”. Като хората, които изпитват някакво уважение към себе си и не се срамуват да предложат уменията си на пазара. 

А аз, след кратките години при раждането на Климент, вече нямам свой дом. Във Франция живях под наем. Върнах се и все съм под наем или при някого. Сама измислям заниманията, от които печеля пари. 

И това не е случайно. Продължавам да съществувам като партизанин, който нехае да вземе властта. Интересува го единствено да продължава партизанския си живот до безкрай.