Албена Стамболова

    Беше, когато на сергиите се появи първият роман на Джоан К. Роулинг – “Хари Потър и философският камък”. Потърманията току-що завладяваше света, едва се знаеше, че по книгата/книгите ще се снима/т филм/и, обаче феноменът беше налице и извикваше необходимостта да бъде разгадан. Та точно тогава в “Култура” (бр. 11, 15 март 2002) се появи статия на Албена Стамболова, наречена “Откъде се взе този Хари Потър?” Статията няма да я преразказвам, който ще и го влече може да я открие в интернет на адрес: http://www.online.bg/kultura/my_html/2219/poter.htm , но в нея имаше една важна теза, важна особено за настоящия текст. Тезата гласеше: разказът за Хари Потър не съставлява друго, освен един семеен роман в психоаналитичния смисъл на думата: “Хари Потър и всички тормозени митологични, приказни и литературни сирачета, идват от други тематични ядра – тези за произхода.   Тези разкази за произхода Фройд нарича “семеен роман на невротиците.” Припомням това, защото в същата 200...

             Като един проблясък между темите за ежедневните борби за власт, секс и материални интереси, тази „авантюра“ е вълнуващ анализ на душевното състояние на човека. Авторът Албена Стамболова с невероятно силен усет на психолог и богат изразителен език насочва вниманието към човека, който търси себе си там, където се намира, преминавайки болезнени пътеки със самоанализи, самокритика, наблюдения, за да разбере какъв е, къде е и защо е на този свят.          Фигурата, около която се развива сюжета (Малина), вече завършила Университета, отгледана от баба си и лелята, витае из космоса със затворени очи. „Гледа напосоки като че ли е попаднала в непознат за нея свят.“ Тя се пита „къде се образува същинският живот отвъд или отсам задачите“. Липсата на майка (загинала при катастрофа, преди да я запомни) „дълбае в нея отвор, който води незнайно къде“. Внезапно решава да намери баща си, когото не позн...

      Тази история може да се случи по всяко време почти навсякъде. Може да се случи с човека, който живее в съседния апартамент, или с този, който е два етажа по-високо. Може да се случи в кв. "Лозенец" или в "Надежда", или на площад "Славейков". Всичко е толкова очевидно, че човек в един определен момент започва да не го забелязва. "Авантюра, за да мине времето" е третият роман на Албена Стамболова след "Това е както става" (2002) и "Хоп-хоп звездите" (2003). И в него тя е вярна на стила си - умее да разказва за очевидни неща и пише така, както хората говорят, улавя паузите и онези мълчания, които не подлежат на описание. "Когато все пак му написа, че учи социология в Софийския университет и е на двайсет и две години, знаеше, че това, което той може да си помисли за нея, е абсурд. Каква социология, какви пет лева?, както казваше леля й", тече разказът за главната героиня. Тя се казва Малина и се чувства почти...

    По всеобщо мнение заглавията на романите на Албена Стамболова са доста причудливи. Именуването си е тежка задача, трябва хем да ти допада как звучи, хем да има някаква концепция, на която заглавието да е абревиатура, хем пък и някоя следа да оставиш за читателя, за да открие код за четене. В „Авантюра, за да мине времето“ именуването е тактика, която уплътнява смисъла. Кръщелницата на толкова много персонажи с М като начална буква на името, на толкова причудливи имена за българския ономастичен обичай като Анабел и Алисия, не забравя да ни остави една паричка смисъл в тестото на текста за това що е авантюра. Странното е, че докато на пръв прочит заглавието разглежда авантюрата като нещо незначително спрямо важните неща – „да се занимаваме, та време да минава“, то в онова място в книгата, където се говори за пораженията от въвличането в авантюра, събитието е описано с титанични черти. За героите Кирил и Магдалена, чиято разтърсваща и трагично завършила любов е само спомен въ...