Пропускане към основното съдържание

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

 



Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства.

Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея.

През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес.

В конфликта на бинарните опозиции Тодоров е сред онези като Якобсон, Бенвенист, Дюкро, Пърс , Барт  и  др., които извличат креативния му потенциал. Преди да се заеме с граматиката на литературните текстове, той посвещава работата си на езика като инструмент на семиотичния процес. Всички, които са се докосвали до семиотиката знаят, че тя също е трансграничната територия на нещата, каквито са, и на генезисната процедура, заложена в тях.

През 80-те години на миналия век Тодоров напуска областта на лингвистичния анализ и започва да се движи по посока на макросите, както биха се изразили информатиците днес. Научните среди, читателите и учениците му отбелязаха тази промяна с известно учудване, тъй като "новото" поле на изследователя Тодоров се оказа далеч не тъй изчерпаемо, като полето на граматиката на жанра на един разказ, колкото и епичен да е той.

В книгите си след, да го наречем теоретично-лингвистичния си период, Цветан Тодоров обвързва обекта си на изследване както с биографичния, така и с историческия момент. Внимателно, но не окончателно, изоставя литературната наука за антропологията, историята, психологията, като с това прави рискова крачка към встъпването в нова позиция, която го не само интелектуално, но и екзистенциално. Рискът се състои в напускането на полето на аналитичната литературна наука, в което до тогава се е движил из защитените откъм индивидуализъм аксиоматики.

Тодоров изхожда от българския си произход и от българските си първи стъпки в литературната наука. Състудент е на проф. Никола Георгиев, литературният авторитет на поколения студенти, преподаватели и изследователи от края на 60-те години до сега. Във Франция Цветан Тодоров е преносител на трудовете на руските формалисти от 30-те години. Отново диалози. И след книгите си със структуралистична ориентация като "Литература и значение" (1967), "Въведение във фантастичната литература" (1970) , "Поетика на прозата" (1971), "Теория на символа" (1977), "Жанровете на речта" (1978), както и след съвместния му труд с О. Дюкро "Енциклопедичен речник на науките за езика" (1979) и др., започва поредицата от "другите" книги -  книгите за това какво е човекът в историята, възможни и невъзможни уроци, какво е чужденецът, паметта, различният, непокорният, врагът, злото и отново ... търсене на смисъла от всичко това.

Междувременно Тодоров формира идентичността си на гражданин - първо на Франция, по-късно - на Европа и света. Осъзнаването и прегръщането на тази именно идентичност, невъзможна без излизането му от пределите на България през 1964, го тласка към мисленето за врага, чужденеца, различния, другия. Тази тема е съществена за изследователя Тодоров не само защото опосредява собствените му преживявания на изгнаник (макар и с бързо придобит авторитет), но и поради теоретични и исторически съображения. Една от най-оценените и прочути книги на Цветан Тодоров, "Завладяването на Америка. Въпросът за другия" (1982) е разказ за невъзможната и неосъществена диалогичност между европейската и американската култури през 16-ти век. Друга ценна тема на тази книга е моралното осмисляне на историческите факти, тема, която той не изоставя и в последващите си произведения. Невъзможността за равнопоставеност на двете страни води до пагубни последици. Книгата за завоюването на Америка има широк отглас, защото в нея се описват и осмислят последиците от цивилизационната и ценностна денивелация.

За да може да се осъществи диалог - независимо дали мисловен или реален, е необходимо да си навън, да си външнопоставен. Без тази извънпоственост, диалогът е невъзможен, поради което историята изобилства от неосъществени диалози.

Над внушителното писмовно дело на Тодоров днес е легнала аристократичната му сянка на човек не съвсем от този свят. Поради това, че беше дискретен, съсредоточен, отдаден, класически или класицистичен, пределно почтен и опазен от страсти, посветен на мисълта, верен на попрището си и неуморен в делата си. Светът, в който живеем отдавна не е такъв, или не ни позволява да бъдем такива. Отсъствието на наблюдението над обществата и процесите в тях, което осъществяваше Цветан Тодоров от 80-те години на миналия век насам, ще се усеща остро, тъй като времето за него като че ли е безвъзвратно.

 Албена Стамболова

 

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра