В новелата си „Сарацина“, която разказва историята на един преоблечен като жена кастрат, Балзка пише следното изречение: „Това беше същинска жена с нейните внезапни страхове, неочаквани приумици, ирационални тревоги, без причинни дързости, с нейната бъбривост и прелестна тънка чувствителност“. Кой казва това? Героят на новелата, който не иска да разпознае кастрата зад външността на жената? Човекът Балзак, достигнал чрез личен опит до някаква философия на жената? Писателят Балзак, който изказва „литературните“ си идеи за женствеността? Или това е някаква универсална мъдрост? Или романтична психология? Никога няма да узнаем поради простата причина, че писането е унищожаване на всеки глас, на всяко начало. Писането е неутрално, съставно, обходно пространство, в което нашият субект се губи, това черно-бяло, в което се изличава всяка идентичност на самото пишещо тяло. *** ...