Албена Стамболова

      Името на М. Дюрас се свързва с литературния феномен „нов роман" през 70-те години на миналия век. Тук ще спомена френските писатели от това направление като Мишел Бютор, Клод Симон, Ален Роб-Грийе, Натали Сарот. Същевременно обаче творчеството на Дюрас се превръща в привилегирован обект на изследване в академичните и психоаналитични среди, като апогеят на интереса към него са 80-те и 90-те години. Доколко Дюрас е ортодоксална представителка на литературната вълна, не е предмет на този текст. Ще спомена само, че книгите, написани от нея през последните двайсет години от живота й, се очакват с интерес, превръщат се в пазарни кампании и литературни събития. Част от творбите й са филмирани от самата нея („Индия Сонг", "Натали Гранж", "Бакстър, Вера Бакстър", "Жената от Ганг", "Морякът от Гибралтар", "Следобедите на г-н Андесмас", "Човекът от Атлантика" и т.н.), други, като „Любовникът", са екранизирани...

Теодора Димова, „Първият рожден ден“, изд. „Сиела“, 2016 г.   Малко е да се каже, че тази книга е написана с вдъхновение. Тя е написана с някакво чувство за принадлежност към един ред, който едновременно създава книгата и се приобщава чрез това към него. Жанрът е определен от авторката като повест, макар че първият ми импулс беше да го нарека роман. Но повест е наистина по-точното определение, тъй като е по-близо до притчите и псалмите, които задават ритъма и тона на текста. Сюжетът проследява историята на семейството на Исус до неговото раждане в Назарет, бягството оттам и завръщането. През това събитие са оформени образите на Мария и Йосиф, като всеки от тях е вписан в семейно-родовата си история, от по-ранни години до настоящето на разказа. Ако се ограничим с тази информация, както често правим с непрочетените книги, бихме могли да си кажем: защо да чета, това е сред най-прочутите истории в света, какво може да задържи вниманието ми? „Животът на Иисус“ от Ернст Ренан също просле...

        В този семинар се опитваме да разговаряме върху начина, по който Вера Мутафчиева изгражда своите исторически и литературни текстове. Избрах да разсъждавам върху присъствието и пресичането (засечките, би казала В. М.) на двата типа дискурсивност в романа „Аз, Анна Комнина“, който би могъл да се нарече исторически роман, доколкото в него е разказан животът на историческа личност, дъщеря, внучка и съпруга на василевси от епохата на Алекси Комнин, както и исторически автор на хрониката „Алексиада“.   Едва ли за някого е останала незабелязана характерната за Вера Мутафчиева присмехулност. Тя не е присъща само на личността на авторката, но и на текстовете й. Отбелязвам това в самото начало, тъй като именно присмехулството, или по-скоро неговата непреодолимост, маркира спецификата на прозата на Вера Мутафчиева. Избрах присмехулството, а не сатирата, иронията, сарказма, защото те са литературни фигури, а то е по-близко като понятие ...