Като един проблясък между темите за ежедневните борби за власт, секс и материални интереси, тази „авантюра“ е вълнуващ анализ на душевното състояние на човека. Авторът Албена Стамболова с невероятно силен усет на психолог и богат изразителен език насочва вниманието към човека, който търси себе си там, където се намира, преминавайки болезнени пътеки със самоанализи, самокритика, наблюдения, за да разбере какъв е, къде е и защо е на този свят.
Фигурата, около която се развива сюжета (Малина), вече завършила Университета, отгледана от баба си и лелята, витае из космоса със затворени очи. „Гледа напосоки като че ли е попаднала в непознат за нея свят.“ Тя се пита „къде се образува същинският живот отвъд или отсам задачите“. Липсата на майка (загинала при катастрофа, преди да я запомни) „дълбае в нея отвор, който води незнайно къде“. Внезапно решава да намери баща си, когото не познава. След много колебания и сложно измислени от нея комбинации отива при него без предупреждение. Вижда, че той няма нищо общо с това, което тя търси („Прилича на запустяла къща, изтощен от собственото си отсъствие.“). Единственото й желание е да замине много далеч.
Другият подчертан образ в съпоставката на различните поколения е младежът (Мишо), приятел на Малина, който остава без нея сам. Изчезва в планината, която оказва вълшебно въздействие върху него. Без другите, „празен“, той се чувства по-слаб и едновременно по-силен от преди. По-цивилизован от всички, които се движат по правила. Свободен, „като излязъл на празен остров“, той се движи по други правила, които идват не от хората, а от света! „Светът изпраща лъчи, изпраща любов. Той е вън и преди хората. Любовта не е сътворена от хората. Обича се света, обича се в света, всичко и постоянно в тоталната свързаност. Микро и макросвързаност. Няма преди, няма начало и после!“
Представените образи от различни поколения дават богат колоритен фон в топла гама. Най-разнообразни характери, схващания, навици в поведението, но без сблъсъци. Всеки прави искрени преценки на собствените си грешки и някои болезнено страдат за свои неправилни действия в миналото.
Освен богатия речник със специфично нейни производни думи, които веднага дават отражение върху характеристиката на търсения образ, Албена Стамболова притежава усет на сценарист, художник в точното, подробно изглаждане на всеки образ, така че читателят ги възприема дори визуално, като зрител на сцена. При това нейното изразно средство не е описанието, а психологичният анализ, дори при неодушевени предмети. Читателят остава с чувство, че е вътре сред познати хора.
---
Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. „Обсидиан”. София, 2007
Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето - протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’
Коментари
Публикуване на коментар