Пропускане към основното съдържание

За "Авантюра, за да мине времето". Лили Вермут


 
 
         Като един проблясък между темите за ежедневните борби за власт, секс и материални интереси, тази „авантюра“ е вълнуващ анализ на душевното състояние на човека. Авторът Албена Стамболова с невероятно силен усет на психолог и богат изразителен език насочва вниманието към човека, който търси себе си там, където се намира, преминавайки болезнени пътеки със самоанализи, самокритика, наблюдения, за да разбере какъв е, къде е и защо е на този свят.
         Фигурата, около която се развива сюжета (Малина), вече завършила Университета, отгледана от баба си и лелята, витае из космоса със затворени очи. „Гледа напосоки като че ли е попаднала в непознат за нея свят.“ Тя се пита „къде се образува същинският живот отвъд или отсам задачите“. Липсата на майка (загинала при катастрофа, преди да я запомни) „дълбае в нея отвор, който води незнайно къде“. Внезапно решава да намери баща си, когото не познава. След много колебания и сложно измислени от нея комбинации отива при него без предупреждение. Вижда, че той няма нищо общо с това, което тя търси („Прилича на запустяла къща, изтощен от собственото си отсъствие.“). Единственото й желание е да замине много далеч.
         Другият подчертан образ в съпоставката на различните поколения е младежът (Мишо), приятел на Малина, който остава без нея сам. Изчезва в планината, която оказва вълшебно въздействие върху него. Без другите, „празен“, той се чувства по-слаб и едновременно по-силен от преди. По-цивилизован от всички, които се движат по правила. Свободен, „като излязъл на празен остров“, той се движи по други правила, които идват не от хората, а от света! „Светът изпраща лъчи, изпраща любов. Той е вън и преди хората. Любовта не е сътворена от хората. Обича се света, обича се в света, всичко и постоянно в тоталната свързаност. Микро и макросвързаност. Няма преди, няма начало и после!“
         Представените образи от различни поколения дават богат колоритен фон в топла гама. Най-разнообразни характери, схващания, навици в поведението, но без сблъсъци. Всеки прави искрени преценки на собствените си грешки и някои болезнено страдат за свои неправилни действия в миналото.
         Освен богатия речник със специфично нейни производни думи, които веднага дават отражение върху характеристиката на търсения образ, Албена Стамболова притежава усет на сценарист, художник в точното, подробно изглаждане на всеки образ, така че читателят ги възприема дори визуално, като зрител на сцена. При това нейното изразно средство не е описанието, а психологичният анализ, дори при неодушевени предмети. Читателят остава с чувство, че е вътре сред познати хора.
 
 
---
 
   Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. „Обсидиан”. София, 2007

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра