Като един проблясък между темите за ежедневните борби за власт, секс и материални интереси, тази „авантюра“ е вълнуващ анализ на душевното състояние на човека. Авторът Албена Стамболова с невероятно силен усет на психолог и богат изразителен език насочва вниманието към човека, който търси себе си там, където се намира, преминавайки болезнени пътеки със самоанализи, самокритика, наблюдения, за да разбере какъв е, къде е и защо е на този свят.
Фигурата, около която се развива сюжета (Малина), вече завършила Университета, отгледана от баба си и лелята, витае из космоса със затворени очи. „Гледа напосоки като че ли е попаднала в непознат за нея свят.“ Тя се пита „къде се образува същинският живот отвъд или отсам задачите“. Липсата на майка (загинала при катастрофа, преди да я запомни) „дълбае в нея отвор, който води незнайно къде“. Внезапно решава да намери баща си, когото не познава. След много колебания и сложно измислени от нея комбинации отива при него без предупреждение. Вижда, че той няма нищо общо с това, което тя търси („Прилича на запустяла къща, изтощен от собственото си отсъствие.“). Единственото й желание е да замине много далеч.
Другият подчертан образ в съпоставката на различните поколения е младежът (Мишо), приятел на Малина, който остава без нея сам. Изчезва в планината, която оказва вълшебно въздействие върху него. Без другите, „празен“, той се чувства по-слаб и едновременно по-силен от преди. По-цивилизован от всички, които се движат по правила. Свободен, „като излязъл на празен остров“, той се движи по други правила, които идват не от хората, а от света! „Светът изпраща лъчи, изпраща любов. Той е вън и преди хората. Любовта не е сътворена от хората. Обича се света, обича се в света, всичко и постоянно в тоталната свързаност. Микро и макросвързаност. Няма преди, няма начало и после!“
Представените образи от различни поколения дават богат колоритен фон в топла гама. Най-разнообразни характери, схващания, навици в поведението, но без сблъсъци. Всеки прави искрени преценки на собствените си грешки и някои болезнено страдат за свои неправилни действия в миналото.
Освен богатия речник със специфично нейни производни думи, които веднага дават отражение върху характеристиката на търсения образ, Албена Стамболова притежава усет на сценарист, художник в точното, подробно изглаждане на всеки образ, така че читателят ги възприема дори визуално, като зрител на сцена. При това нейното изразно средство не е описанието, а психологичният анализ, дори при неодушевени предмети. Читателят остава с чувство, че е вътре сред познати хора.
---
Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. „Обсидиан”. София, 2007
Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател? Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент. Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк
Коментари
Публикуване на коментар