Като един проблясък между темите за ежедневните борби за власт, секс и материални интереси, тази „авантюра“ е вълнуващ анализ на душевното състояние на човека. Авторът Албена Стамболова с невероятно силен усет на психолог и богат изразителен език насочва вниманието към човека, който търси себе си там, където се намира, преминавайки болезнени пътеки със самоанализи, самокритика, наблюдения, за да разбере какъв е, къде е и защо е на този свят.
Фигурата, около която се развива сюжета (Малина), вече завършила Университета, отгледана от баба си и лелята, витае из космоса със затворени очи. „Гледа напосоки като че ли е попаднала в непознат за нея свят.“ Тя се пита „къде се образува същинският живот отвъд или отсам задачите“. Липсата на майка (загинала при катастрофа, преди да я запомни) „дълбае в нея отвор, който води незнайно къде“. Внезапно решава да намери баща си, когото не познава. След много колебания и сложно измислени от нея комбинации отива при него без предупреждение. Вижда, че той няма нищо общо с това, което тя търси („Прилича на запустяла къща, изтощен от собственото си отсъствие.“). Единственото й желание е да замине много далеч.
Другият подчертан образ в съпоставката на различните поколения е младежът (Мишо), приятел на Малина, който остава без нея сам. Изчезва в планината, която оказва вълшебно въздействие върху него. Без другите, „празен“, той се чувства по-слаб и едновременно по-силен от преди. По-цивилизован от всички, които се движат по правила. Свободен, „като излязъл на празен остров“, той се движи по други правила, които идват не от хората, а от света! „Светът изпраща лъчи, изпраща любов. Той е вън и преди хората. Любовта не е сътворена от хората. Обича се света, обича се в света, всичко и постоянно в тоталната свързаност. Микро и макросвързаност. Няма преди, няма начало и после!“
Представените образи от различни поколения дават богат колоритен фон в топла гама. Най-разнообразни характери, схващания, навици в поведението, но без сблъсъци. Всеки прави искрени преценки на собствените си грешки и някои болезнено страдат за свои неправилни действия в миналото.
Освен богатия речник със специфично нейни производни думи, които веднага дават отражение върху характеристиката на търсения образ, Албена Стамболова притежава усет на сценарист, художник в точното, подробно изглаждане на всеки образ, така че читателят ги възприема дори визуално, като зрител на сцена. При това нейното изразно средство не е описанието, а психологичният анализ, дори при неодушевени предмети. Читателят остава с чувство, че е вътре сред познати хора.
---
Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. „Обсидиан”. София, 2007
Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза? От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Коментари
Публикуване на коментар