20 въпроса: Албена Стамболова

Новата й книга "Драки и къпини" излезе по-рано това лято

Албена Стамболова е писателка и психоаналитик. Новата й книга, сборникът от поезия в проза и рисунки "Драки и къпини", излезе по-рано това лято (изд. "Факел"), с оформление от Надежда Олег Ляхова. В момента Стамболова пише нов роман, четвърти за нея, и завършва изследване върху вълшебните приказки.

Като преводачка от френски тя е работила по трудове на Цветан Тодоров, Клод Леви Строс и Юлия Кръстева, при която завършва докторантура в Париж.

Като какъв човек се определяте?

Като неопределен. Като вода, която търси пролуки. В по-млади години се надявах да съм умна и да се науча да бъда нещо, наречено "себе си". И досега това "себе си" е загадка за мен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В това, че всеки е умен. Че всеки има талант. И от това дали ще попадне в ума и таланта си зависи дали ще е и добър.

Любимият ви момент от деня?

Както казват французите: entre chien et loup (между кучето и вълка). Това е моментът, когато денят бавно пристъпва към нощта и сякаш се чуди дали ще успее да се превърне в нея. Преходният момент.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да я свърша. Обичам да правя по няколко неща едновременно, защото се интересувам детективски да откривам връзките между тях. От което, разбира се, страда завършването на въпросната работа.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Отварям вратите на стаи, в които има различни съкровища. Търся онова, което е за мен, защото ще го позная, когато го видя.

Как си почивате?

Според това, от което съм уморена. Любима почивка е да се видя с хора, които обичам. В други случаи - тротинетка в града, ходене в планината, плуване в морето. Съзерцателно наблюдение на хора и неща, които не съм аз.

Какво ви зарежда?

Книгите. Винаги попадам на нужната ми в момента книга. Тази магия я владея от дете. Тя ме спасява.

Какво ви разсмива?

Всичко. Но невинаги го показвам.

Какво ви натъжава?

Че хората в света не се чувстват достатъчно свързани помежду си.

Какво ви вбесява?

Неспособността, невъзможността да се разбера с някого.

Личност, на която се възхищавате?

Възрастните хора. Децата. Хората, преодолели невъзможното, за да постигнат нещо. Хората, които спасяват други хора. Не цитирам имена, защото харесвам повече нарицателните имена, отколкото собствените.

Кое свое качество харесвате най-много?

Това, че съм без качества. Парадоксално е, но е съвсем честно. Ако непременно трябва да посоча - това, че умея да плача.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Ненавиждам у себе си това, че се страхувам. Че понякога не успявам да се обърна, да погледа страха си в очите и да му кажа: "хайде, ела да те видя".

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да помагам където и на когото трябва. Да съумявам да бъда до децата си, докато имат нужда от мен.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Да се видя с човек, който има нужда от мен. Да видя човек, с когото имам нужда да се видя.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Carin.info, Le Monde, dnevnik.bg.

Къде бихте искали да живеете?

В Сиракуза.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Надежда Радулова. "Малкият свят, големият свят".

Най-интересното място, на което сте били?

Още не съм била там. Навсякъде ми е интересно, дори вкъщи.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Vos manetis, ego abeo (Вие останете, аз напускам).

Публикувано в:

 https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2020/08/28/4106927_20_vuprosa_albena_stambolova/