Пропускане към основното съдържание

20 въпроса: Албена Стамболова


Новата й книга "Драки и къпини" излезе по-рано това лято


Албена Стамболова е писателка и психоаналитик. Новата й книга, сборникът от поезия в проза и рисунки "Драки и къпини", излезе по-рано това лято (изд. "Факел"), с оформление от Надежда Олег Ляхова. В момента Стамболова пише нов роман, четвърти за нея, и завършва изследване върху вълшебните приказки.

Като преводачка от френски тя е работила по трудове на Цветан Тодоров, Клод Леви Строс и Юлия Кръстева, при която завършва докторантура в Париж.


Като какъв човек се определяте?

Като неопределен. Като вода, която търси пролуки. В по-млади години се надявах да съм умна и да се науча да бъда нещо, наречено "себе си". И досега това "себе си" е загадка за мен.


Нещото, в което вярвате абсолютно?


В това, че всеки е умен. Че всеки има талант. И от това дали ще попадне в ума и таланта си зависи дали ще е и добър.


Любимият ви момент от деня?

Както казват французите: entre chien et loup (между кучето и вълка). Това е моментът, когато денят бавно пристъпва към нощта и сякаш се чуди дали ще успее да се превърне в нея. Преходният момент.


Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да я свърша. Обичам да правя по няколко неща едновременно, защото се интересувам детективски да откривам връзките между тях. От което, разбира се, страда завършването на въпросната работа.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Отварям вратите на стаи, в които има различни съкровища. Търся онова, което е за мен, защото ще го позная, когато го видя.


Как си почивате?

Според това, от което съм уморена. Любима почивка е да се видя с хора, които обичам. В други случаи - тротинетка в града, ходене в планината, плуване в морето. Съзерцателно наблюдение на хора и неща, които не съм аз.


Какво ви зарежда?

Книгите. Винаги попадам на нужната ми в момента книга. Тази магия я владея от дете. Тя ме спасява.

Какво ви разсмива?

Всичко. Но невинаги го показвам.


Какво ви натъжава?

Че хората в света не се чувстват достатъчно свързани помежду си.


Какво ви вбесява?

Неспособността, невъзможността да се разбера с някого.

Личност, на която се възхищавате?

Възрастните хора. Децата. Хората, преодолели невъзможното, за да постигнат нещо. Хората, които спасяват други хора. Не цитирам имена, защото харесвам повече нарицателните имена, отколкото собствените.


Кое свое качество харесвате най-много?

Това, че съм без качества. Парадоксално е, но е съвсем честно. Ако непременно трябва да посоча - това, че умея да плача.


А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Ненавиждам у себе си това, че се страхувам. Че понякога не успявам да се обърна, да погледа страха си в очите и да му кажа: "хайде, ела да те видя".

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да помагам където и на когото трябва. Да съумявам да бъда до децата си, докато имат нужда от мен.


Последният подарък, който направихте/получихте?

Да се видя с човек, който има нужда от мен. Да видя човек, с когото имам нужда да се видя.


Три места в интернет, които посещавате най-често?


Carin.info, Le Monde, dnevnik.bg.


Къде бихте искали да живеете?

В Сиракуза.


Коя е последната книга, която прочетохте?

Надежда Радулова. "Малкият свят, големият свят".


Най-интересното място, на което сте били?

Още не съм била там. Навсякъде ми е интересно, дори вкъщи.


Мото или цитат, близък до философията ви за живота?


Vos manetis, ego abeo (Вие останете, аз напускам).

Публикувано в:

 https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2020/08/28/4106927_20_vuprosa_albena_stambolova/

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра