Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?
А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.
Как избирате заглавия за книгите си?
А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.
Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли ритуали на писане?
А.С. - Пиша във всякакви ситуации и по всяко време. Както сутрин, така и нощем, вкъщи и другаде, на случайни места. Водещо е дали писането върви. Ако върви, светът се наглася според него. Нищо и никой не пречи, времето никога не липсва. Нагласата? Вътре в книгата съм, в непрекъснатата памет за нея докато продължавам да пиша. Чувствам се като под купол, върху който се проецира всичко написано до момента, за да мога да продължа. Нямам ритуали на писане. По-скоро утихвам, ставам некомуникативна.
Пиша защото ...
А.С. - .... Пиша защото мога, знам, обичам, искам, винаги съм искала и винаги съм го правила, от 10-годишна. Книгите живеят в мен, друг въпрос е дали и кога ще видят бял свят.
ноември, 2014
Интервю за Международния литературен фестивал, София.
Коментари
Публикуване на коментар