Пропускане към основното съдържание

Авантюра за любители на свободата. Амелия Личева

 

"Авантюра, за да мине времето" е може би най-амбициозният роман на Албена Стамболова, който успява да доразвие теми, подети в първите й романи. От "Това е както става" заимства изчистения стил, разказването за любовта в стил Дюрас - кинематографично, пестеливо и с много внушения, на ръба на приказното. От "Хоп-хоп звездите" възприема овладяното сюжетиране, погледа към живота на възрастите, желанието за сговаряне на поколенията и обръщането към съвременното. Но тук като че ли всичко е по-сложно, с повече пластове, с повече аналогии към типове разказване в модерната литература и с желание да се съвместят темите за търсенето на пътя, но и на времето, за следите, за сънищата, за подвижните идентичности, за качествените повишения, за изборите, екзистенциите и съдбата.

 

В романа си Албена Стамболова разказва за момиче, което опитва да върне времето назад и да прозре историята на своя род - на родителите си, които не познава, защото майка й е загинала при катастрофа, а баща й има друго семейство, на леля си и на баба си, предпочели мълчанието, но и за този баща, който преоткрива липсващата си дъщеря и преподрежда света си. Става дума и за едно момче, което, търсейки любовта, намира себе си. Накратко, имаме вечната история за децата и родителите, видяна през очите на професионален психолог, защото Албена Стамболова е и това.

 

За новия роман на Албена Стамболова са характерни разслояванията - на световете и хората. Светът присъства с настоящето си, но и с измеренията на дигиталното, на сънищата, на спомените. Всички тези "зони" маркират различни територии на присъствие, оформят понякога странни връзки и разширяват до максимум възможностите на повествованието да оформи една картина на съвремието, в която хората живеят в паралелни светове.

 

"Авантюра, за да мине времето" държи много и на срещите на поколенията, на срещите изобщо, които водят до познание и самопознание, и които гарантират пълнота, яснота, прозрения. Защото за всички герои в романа - и за младите Мишо и Малина, и за поколението на техните родители, и за бабите им, се оказва, че няма нищо по-важно от срещата с истината. Под влияние на младите, които имат смелостта да приемат сигналите на света и да обитават всички възможни пространства, възрастните постепенно разбират (а понякога и приемат), че съдбата не може да бъде редена насила, че няма тайни, които да останат скрити, и че свободата никога не може да бъде ограничена. И това е може би най-важното послание на романа - идват нови поколения, които не са обременени и които имат силата да понасят свободата и да живеят по законите й.

 

И най-сетне, романът на Албена Стамболова е жестово обръщане към младите, към техните интереси, към свързаностите, които ги водят, към тяхното различие, към новите им вкусове. С това отваря и съвременния български роман към теми, които му гарантират по-голяма читателска аудитория и европейска конвертируемост.

 

Публикувано в:

https://www.capital.bg/light/revju/knigi/2008/01/17/448849_avantjura_za_ljubiteli_na_svobodata/


Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра