"Авантюра, за да мине времето" е може би най-амбициозният роман на Албена Стамболова, който успява да доразвие теми, подети в първите й романи. От "Това е както става" заимства изчистения стил, разказването за любовта в стил Дюрас - кинематографично, пестеливо и с много внушения, на ръба на приказното. От "Хоп-хоп звездите" възприема овладяното сюжетиране, погледа към живота на възрастите, желанието за сговаряне на поколенията и обръщането към съвременното. Но тук като че ли всичко е по-сложно, с повече пластове, с повече аналогии към типове разказване в модерната литература и с желание да се съвместят темите за търсенето на пътя, но и на времето, за следите, за сънищата, за подвижните идентичности, за качествените повишения, за изборите, екзистенциите и съдбата.
В романа си Албена Стамболова разказва за момиче, което опитва да върне времето назад и да прозре историята на своя род - на родителите си, които не познава, защото майка й е загинала при катастрофа, а баща й има друго семейство, на леля си и на баба си, предпочели мълчанието, но и за този баща, който преоткрива липсващата си дъщеря и преподрежда света си. Става дума и за едно момче, което, търсейки любовта, намира себе си. Накратко, имаме вечната история за децата и родителите, видяна през очите на професионален психолог, защото Албена Стамболова е и това.
За новия роман на Албена Стамболова са характерни разслояванията - на световете и хората. Светът присъства с настоящето си, но и с измеренията на дигиталното, на сънищата, на спомените. Всички тези "зони" маркират различни територии на присъствие, оформят понякога странни връзки и разширяват до максимум възможностите на повествованието да оформи една картина на съвремието, в която хората живеят в паралелни светове.
"Авантюра, за да мине времето" държи много и на срещите на поколенията, на срещите изобщо, които водят до познание и самопознание, и които гарантират пълнота, яснота, прозрения. Защото за всички герои в романа - и за младите Мишо и Малина, и за поколението на техните родители, и за бабите им, се оказва, че няма нищо по-важно от срещата с истината. Под влияние на младите, които имат смелостта да приемат сигналите на света и да обитават всички възможни пространства, възрастните постепенно разбират (а понякога и приемат), че съдбата не може да бъде редена насила, че няма тайни, които да останат скрити, и че свободата никога не може да бъде ограничена. И това е може би най-важното послание на романа - идват нови поколения, които не са обременени и които имат силата да понасят свободата и да живеят по законите й.
И най-сетне, романът на Албена Стамболова е жестово обръщане към младите, към техните интереси, към свързаностите, които ги водят, към тяхното различие, към новите им вкусове. С това отваря и съвременния български роман към теми, които му гарантират по-голяма читателска аудитория и европейска конвертируемост.
Публикувано в:
https://www.capital.bg/light/revju/knigi/2008/01/17/448849_avantjura_za_ljubiteli_na_svobodata/
Коментари
Публикуване на коментар