Пропускане към основното съдържание

Авантюра за любители на свободата. Амелия Личева

 

"Авантюра, за да мине времето" е може би най-амбициозният роман на Албена Стамболова, който успява да доразвие теми, подети в първите й романи. От "Това е както става" заимства изчистения стил, разказването за любовта в стил Дюрас - кинематографично, пестеливо и с много внушения, на ръба на приказното. От "Хоп-хоп звездите" възприема овладяното сюжетиране, погледа към живота на възрастите, желанието за сговаряне на поколенията и обръщането към съвременното. Но тук като че ли всичко е по-сложно, с повече пластове, с повече аналогии към типове разказване в модерната литература и с желание да се съвместят темите за търсенето на пътя, но и на времето, за следите, за сънищата, за подвижните идентичности, за качествените повишения, за изборите, екзистенциите и съдбата.

 

В романа си Албена Стамболова разказва за момиче, което опитва да върне времето назад и да прозре историята на своя род - на родителите си, които не познава, защото майка й е загинала при катастрофа, а баща й има друго семейство, на леля си и на баба си, предпочели мълчанието, но и за този баща, който преоткрива липсващата си дъщеря и преподрежда света си. Става дума и за едно момче, което, търсейки любовта, намира себе си. Накратко, имаме вечната история за децата и родителите, видяна през очите на професионален психолог, защото Албена Стамболова е и това.

 

За новия роман на Албена Стамболова са характерни разслояванията - на световете и хората. Светът присъства с настоящето си, но и с измеренията на дигиталното, на сънищата, на спомените. Всички тези "зони" маркират различни територии на присъствие, оформят понякога странни връзки и разширяват до максимум възможностите на повествованието да оформи една картина на съвремието, в която хората живеят в паралелни светове.

 

"Авантюра, за да мине времето" държи много и на срещите на поколенията, на срещите изобщо, които водят до познание и самопознание, и които гарантират пълнота, яснота, прозрения. Защото за всички герои в романа - и за младите Мишо и Малина, и за поколението на техните родители, и за бабите им, се оказва, че няма нищо по-важно от срещата с истината. Под влияние на младите, които имат смелостта да приемат сигналите на света и да обитават всички възможни пространства, възрастните постепенно разбират (а понякога и приемат), че съдбата не може да бъде редена насила, че няма тайни, които да останат скрити, и че свободата никога не може да бъде ограничена. И това е може би най-важното послание на романа - идват нови поколения, които не са обременени и които имат силата да понасят свободата и да живеят по законите й.

 

И най-сетне, романът на Албена Стамболова е жестово обръщане към младите, към техните интереси, към свързаностите, които ги водят, към тяхното различие, към новите им вкусове. С това отваря и съвременния български роман към теми, които му гарантират по-голяма читателска аудитория и европейска конвертируемост.

 

Публикувано в:

https://www.capital.bg/light/revju/knigi/2008/01/17/448849_avantjura_za_ljubiteli_na_svobodata/


Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици