За "Това е както става". Оля Стоянова

 

 

 

Тази история може да се случи по всяко време почти навсякъде. Може да се случи с човека, който живее в съседния апартамент, или с този, който е два етажа по-високо. Може да се случи в кв. "Лозенец" или в "Надежда", или на площад "Славейков". Всичко е толкова очевидно, че човек в един определен момент започва да не го забелязва.

"Авантюра, за да мине времето" е третият роман на Албена Стамболова след "Това е както става" (2002) и "Хоп-хоп звездите" (2003). И в него тя е вярна на стила си - умее да разказва за очевидни неща и пише така, както хората говорят, улавя паузите и онези мълчания, които не подлежат на описание.

"Когато все пак му написа, че учи социология в Софийския университет и е на двайсет и две години, знаеше, че това, което той може да си помисли за нея, е абсурд. Каква социология, какви пет лева?, както казваше леля й", тече разказът за главната героиня. Тя се казва Малина и се чувства почти в безтегловност, защото в един момент престава да усеща притеглянето към дома, приятелите и близките хора - все неща, които биха могли да се случат на всеки. Различното е, че Малина предприема едно опасно пътешествие назад в търсене на баща си, когото не познава. После изплуват останалите образи - бабите Рахел, Мина и Сия, приятелите Михаил и Вера, лелята Мария, виртуалните познати и бащата, които живее в свой собствен свят.

В романа "Авантюра, за да мине времето" се сблъскват няколко представи за семейството и онези важни връзки, които, макар и невидими, държат хората близо един до друг. Въпросът е какво се случва, когато човек излезе от орбита, има ли спасение и възможно ли е големите сътресения да се избегнат.

Езикът е изчистен до крайност, точен и лаконичен. На пръв поглед Албена Стамболова просто регистрира някакви движещи се обекти, някакви състояния на тези обекти, отбелязва ги и продължава нататък, към следващите. И така неусетно в един момент се оказва, че историята е навлязла в непознати психологически дълбочини, откъдето се излиза само по един начин - с откровеност, защото в противен случай фалшивите нотки се усещат веднага.

Предишните книги на Албена Стамболова бяха отбелязани като "събитие на годината" от литературните критици. Тази също няма как да остане незабелязана. Най-малкото защото "Авантюра, за да мине времето" не е от книгите, които се четат само за да мине времето.

Olia Stojanowa, Dnevnik 2007