Пропускане към основното съдържание

За "Това е както става". Оля Стоянова

 

 

 

Тази история може да се случи по всяко време почти навсякъде. Може да се случи с човека, който живее в съседния апартамент, или с този, който е два етажа по-високо. Може да се случи в кв. "Лозенец" или в "Надежда", или на площад "Славейков". Всичко е толкова очевидно, че човек в един определен момент започва да не го забелязва.

"Авантюра, за да мине времето" е третият роман на Албена Стамболова след "Това е както става" (2002) и "Хоп-хоп звездите" (2003). И в него тя е вярна на стила си - умее да разказва за очевидни неща и пише така, както хората говорят, улавя паузите и онези мълчания, които не подлежат на описание.

"Когато все пак му написа, че учи социология в Софийския университет и е на двайсет и две години, знаеше, че това, което той може да си помисли за нея, е абсурд. Каква социология, какви пет лева?, както казваше леля й", тече разказът за главната героиня. Тя се казва Малина и се чувства почти в безтегловност, защото в един момент престава да усеща притеглянето към дома, приятелите и близките хора - все неща, които биха могли да се случат на всеки. Различното е, че Малина предприема едно опасно пътешествие назад в търсене на баща си, когото не познава. После изплуват останалите образи - бабите Рахел, Мина и Сия, приятелите Михаил и Вера, лелята Мария, виртуалните познати и бащата, които живее в свой собствен свят.

В романа "Авантюра, за да мине времето" се сблъскват няколко представи за семейството и онези важни връзки, които, макар и невидими, държат хората близо един до друг. Въпросът е какво се случва, когато човек излезе от орбита, има ли спасение и възможно ли е големите сътресения да се избегнат.

Езикът е изчистен до крайност, точен и лаконичен. На пръв поглед Албена Стамболова просто регистрира някакви движещи се обекти, някакви състояния на тези обекти, отбелязва ги и продължава нататък, към следващите. И така неусетно в един момент се оказва, че историята е навлязла в непознати психологически дълбочини, откъдето се излиза само по един начин - с откровеност, защото в противен случай фалшивите нотки се усещат веднага.

Предишните книги на Албена Стамболова бяха отбелязани като "събитие на годината" от литературните критици. Тази също няма как да остане незабелязана. Най-малкото защото "Авантюра, за да мине времето" не е от книгите, които се четат само за да мине времето.

Olia Stojanowa, Dnevnik 2007

Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала В...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици...
Публикуване на коментар
Прочетете още