Пропускане към основното съдържание

За "Това е както става". Оля Стоянова

 

 

 

Тази история може да се случи по всяко време почти навсякъде. Може да се случи с човека, който живее в съседния апартамент, или с този, който е два етажа по-високо. Може да се случи в кв. "Лозенец" или в "Надежда", или на площад "Славейков". Всичко е толкова очевидно, че човек в един определен момент започва да не го забелязва.

"Авантюра, за да мине времето" е третият роман на Албена Стамболова след "Това е както става" (2002) и "Хоп-хоп звездите" (2003). И в него тя е вярна на стила си - умее да разказва за очевидни неща и пише така, както хората говорят, улавя паузите и онези мълчания, които не подлежат на описание.

"Когато все пак му написа, че учи социология в Софийския университет и е на двайсет и две години, знаеше, че това, което той може да си помисли за нея, е абсурд. Каква социология, какви пет лева?, както казваше леля й", тече разказът за главната героиня. Тя се казва Малина и се чувства почти в безтегловност, защото в един момент престава да усеща притеглянето към дома, приятелите и близките хора - все неща, които биха могли да се случат на всеки. Различното е, че Малина предприема едно опасно пътешествие назад в търсене на баща си, когото не познава. После изплуват останалите образи - бабите Рахел, Мина и Сия, приятелите Михаил и Вера, лелята Мария, виртуалните познати и бащата, които живее в свой собствен свят.

В романа "Авантюра, за да мине времето" се сблъскват няколко представи за семейството и онези важни връзки, които, макар и невидими, държат хората близо един до друг. Въпросът е какво се случва, когато човек излезе от орбита, има ли спасение и възможно ли е големите сътресения да се избегнат.

Езикът е изчистен до крайност, точен и лаконичен. На пръв поглед Албена Стамболова просто регистрира някакви движещи се обекти, някакви състояния на тези обекти, отбелязва ги и продължава нататък, към следващите. И така неусетно в един момент се оказва, че историята е навлязла в непознати психологически дълбочини, откъдето се излиза само по един начин - с откровеност, защото в противен случай фалшивите нотки се усещат веднага.

Предишните книги на Албена Стамболова бяха отбелязани като "събитие на годината" от литературните критици. Тази също няма как да остане незабелязана. Най-малкото защото "Авантюра, за да мине времето" не е от книгите, които се четат само за да мине времето.

Olia Stojanowa, Dnevnik 2007

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра