Тази история може да се случи по всяко време почти навсякъде. Може
да се случи с човека, който живее в съседния апартамент, или с този, който е
два етажа по-високо. Може да се случи в кв. "Лозенец" или в
"Надежда", или на площад "Славейков". Всичко е толкова
очевидно, че човек в един определен момент започва да не го забелязва.
"Авантюра, за да мине времето" е третият роман на Албена Стамболова
след "Това е както става" (2002) и "Хоп-хоп звездите"
(2003). И в него тя е вярна на стила си - умее да разказва за очевидни неща и
пише така, както хората говорят, улавя паузите и онези мълчания, които не
подлежат на описание.
"Когато все пак му написа, че учи социология в Софийския университет и е
на двайсет и две години, знаеше, че това, което той може да си помисли за нея,
е абсурд. Каква социология, какви пет лева?, както казваше леля й", тече
разказът за главната героиня. Тя се казва Малина и се чувства почти в
безтегловност, защото в един момент престава да усеща притеглянето към дома,
приятелите и близките хора - все неща, които биха могли да се случат на всеки.
Различното е, че Малина предприема едно опасно пътешествие назад в търсене на
баща си, когото не познава. После изплуват останалите образи - бабите Рахел,
Мина и Сия, приятелите Михаил и Вера, лелята Мария, виртуалните познати и
бащата, които живее в свой собствен свят.
В романа "Авантюра, за да мине времето" се сблъскват няколко
представи за семейството и онези важни връзки, които, макар и невидими, държат
хората близо един до друг. Въпросът е какво се случва, когато човек излезе от
орбита, има ли спасение и възможно ли е големите сътресения да се избегнат.
Езикът е изчистен до крайност, точен и лаконичен. На пръв поглед Албена
Стамболова просто регистрира някакви движещи се обекти, някакви състояния на
тези обекти, отбелязва ги и продължава нататък, към следващите. И така неусетно
в един момент се оказва, че историята е навлязла в непознати психологически
дълбочини, откъдето се излиза само по един начин - с откровеност, защото в
противен случай фалшивите нотки се усещат веднага.
Предишните книги на Албена Стамболова бяха отбелязани като "събитие на
годината" от литературните критици. Тази също няма как да остане
незабелязана. Най-малкото защото "Авантюра, за да мине времето" не е
от книгите, които се четат само за да мине времето.
Olia Stojanowa, Dnevnik 2007
Коментари
Публикуване на коментар