Пропускане към основното съдържание

Отново отвъд конвенциите. Амелия Личева

 

След безспорния успех на двата романа на Албена Стамболова "Това е както става" и "Хоп-хоп звездите", от около месец на пазара е и теоретичната й книга "Боледуване в смъртта. Психоаналитичен прочит на един текст от Маргьорит Дюрас". И както в случаите с романите й, и в този говорим за нестандартна книга, за книга, която представлява събитие в съвременното българско писане, този път - в литературоведското. Защото изследването на Албена Стамболова не се задоволява с това да разказва теории или просто да ни показва как тези теории могат да се приложат върху текстове. То избира малко изпробвана в България стратегия - избира да чете, бавно, упоително, от много страни, с най-различни подходи, при това да чете един миниатюрен текст ("Болестта на смъртта" от Маргьорит Дюрас), но текст, който грабва, който хипнотизира, текст, който е много дюрасовски - едновременно кинематографичен и неясен. Текст, който, както биха казали херменевтиците, позволява четенето да тръгне от най-смътното място и да проясни цялото. Неслучайно анализът му в книгата е явен като пътуване в тайна, която постепенно се прекосява и разгадава.

 

Книгата на Албена Стамболова е знаеща книга - тя знае много за литературознанието, познава школите, знае как да наслагва смисли, отваряйки към различни подходи, знае много и за самата Дюрас и с лекота вписва избрания текст в контекста на цялостното й творчество. Но и тук не е само това. Тя знае как да чете, без да фетишизира подходите и да превръща един или друг в ключ, знае как да разбива бинарните опозиции, как да изпробва енциклопедичността на думите, знае, че комуникацията винаги е нарушена, усъмнява се в конвенциите - може би защото вярва, че текстовете по принцип предполагат усилия от страна на въображението, предполагат потапяне в дълбинните нива на безсъзнателното, благодарение на които се постига изграждането на идентичността, различието, другостта, смъртта, доколкото безсъзнателното на текста, а и изобщо безсъзнателното се състои от желания. И не свежда произведението само до идеите в него, или само до езика и начина на изразяване, а подлага всичко на изпитанията на писането.

 

Изпитания, които в "Боледуване в смъртта" си струват.

 

Публикувано в: https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2354/book.htm

 


Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра