Пропускане към основното съдържание

Отново отвъд конвенциите. Амелия Личева

 

След безспорния успех на двата романа на Албена Стамболова "Това е както става" и "Хоп-хоп звездите", от около месец на пазара е и теоретичната й книга "Боледуване в смъртта. Психоаналитичен прочит на един текст от Маргьорит Дюрас". И както в случаите с романите й, и в този говорим за нестандартна книга, за книга, която представлява събитие в съвременното българско писане, този път - в литературоведското. Защото изследването на Албена Стамболова не се задоволява с това да разказва теории или просто да ни показва как тези теории могат да се приложат върху текстове. То избира малко изпробвана в България стратегия - избира да чете, бавно, упоително, от много страни, с най-различни подходи, при това да чете един миниатюрен текст ("Болестта на смъртта" от Маргьорит Дюрас), но текст, който грабва, който хипнотизира, текст, който е много дюрасовски - едновременно кинематографичен и неясен. Текст, който, както биха казали херменевтиците, позволява четенето да тръгне от най-смътното място и да проясни цялото. Неслучайно анализът му в книгата е явен като пътуване в тайна, която постепенно се прекосява и разгадава.

 

Книгата на Албена Стамболова е знаеща книга - тя знае много за литературознанието, познава школите, знае как да наслагва смисли, отваряйки към различни подходи, знае много и за самата Дюрас и с лекота вписва избрания текст в контекста на цялостното й творчество. Но и тук не е само това. Тя знае как да чете, без да фетишизира подходите и да превръща един или друг в ключ, знае как да разбива бинарните опозиции, как да изпробва енциклопедичността на думите, знае, че комуникацията винаги е нарушена, усъмнява се в конвенциите - може би защото вярва, че текстовете по принцип предполагат усилия от страна на въображението, предполагат потапяне в дълбинните нива на безсъзнателното, благодарение на които се постига изграждането на идентичността, различието, другостта, смъртта, доколкото безсъзнателното на текста, а и изобщо безсъзнателното се състои от желания. И не свежда произведението само до идеите в него, или само до езика и начина на изразяване, а подлага всичко на изпитанията на писането.

 

Изпитания, които в "Боледуване в смъртта" си струват.

 

Публикувано в: https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2354/book.htm

 


Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд
Публикуване на коментар
Прочетете още