Пропускане към основното съдържание

Отново отвъд конвенциите. Амелия Личева

 

След безспорния успех на двата романа на Албена Стамболова "Това е както става" и "Хоп-хоп звездите", от около месец на пазара е и теоретичната й книга "Боледуване в смъртта. Психоаналитичен прочит на един текст от Маргьорит Дюрас". И както в случаите с романите й, и в този говорим за нестандартна книга, за книга, която представлява събитие в съвременното българско писане, този път - в литературоведското. Защото изследването на Албена Стамболова не се задоволява с това да разказва теории или просто да ни показва как тези теории могат да се приложат върху текстове. То избира малко изпробвана в България стратегия - избира да чете, бавно, упоително, от много страни, с най-различни подходи, при това да чете един миниатюрен текст ("Болестта на смъртта" от Маргьорит Дюрас), но текст, който грабва, който хипнотизира, текст, който е много дюрасовски - едновременно кинематографичен и неясен. Текст, който, както биха казали херменевтиците, позволява четенето да тръгне от най-смътното място и да проясни цялото. Неслучайно анализът му в книгата е явен като пътуване в тайна, която постепенно се прекосява и разгадава.

 

Книгата на Албена Стамболова е знаеща книга - тя знае много за литературознанието, познава школите, знае как да наслагва смисли, отваряйки към различни подходи, знае много и за самата Дюрас и с лекота вписва избрания текст в контекста на цялостното й творчество. Но и тук не е само това. Тя знае как да чете, без да фетишизира подходите и да превръща един или друг в ключ, знае как да разбива бинарните опозиции, как да изпробва енциклопедичността на думите, знае, че комуникацията винаги е нарушена, усъмнява се в конвенциите - може би защото вярва, че текстовете по принцип предполагат усилия от страна на въображението, предполагат потапяне в дълбинните нива на безсъзнателното, благодарение на които се постига изграждането на идентичността, различието, другостта, смъртта, доколкото безсъзнателното на текста, а и изобщо безсъзнателното се състои от желания. И не свежда произведението само до идеите в него, или само до езика и начина на изразяване, а подлага всичко на изпитанията на писането.

 

Изпитания, които в "Боледуване в смъртта" си струват.

 

Публикувано в: https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2354/book.htm

 


Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Между големия и малкия разказ. Коментари върху текстовата организация на „Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева

        В този семинар се опитваме да разговаряме върху начина, по който Вера Мутафчиева изгражда своите исторически и литературни текстове. Избрах да разсъждавам върху присъствието и пресичането (засечките, би казала В. М.) на двата типа дискурсивност в романа „Аз, Анна Комнина“, който би могъл да се нарече исторически роман, доколкото в него е разказан животът на историческа личност, дъщеря, внучка и съпруга на василевси от епохата на Алекси Комнин, както и исторически автор на хрониката „Алексиада“.   Едва ли за някого е останала незабелязана характерната за Вера Мутафчиева присмехулност. Тя не е присъща само на личността на авторката, но и на текстовете й. Отбелязвам това в самото начало, тъй като именно присмехулството, или по-скоро неговата непреодолимост, маркира спецификата на прозата на Вера Мутафчиева. Избрах присмехулството, а не сатирата, иронията, сарказма, защото те са литературни фигури, а то е по-близко като понятие ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Това е както става. Роман

                        Тази история мисли, че се случва едновременно на всички. Не зная дали е вярно, вие ще кажете.       Лично аз съм сигурна, че други истории освен любовни няма, така че се въздържах да я нарека така.       Просто история на хора, които са майки и бащи, братя и сестри, любими и приятели...       С една дума - тигри и лъвове, лимони и портокали.       Нито е смешна, нито е тъжна; само е история, която става по границата на този свят, в който се познаваме, и на онзи, в който преставаме да сме толкова сигурни.       Съдържание:       1. За момченцата и техните родители     2. Кръщене     3. Нагоре     4. Пчелите и техните приятели     5. Сестри и братя  ...
Публикуване на коментар
Прочетете още