Пропускане към основното съдържание

Отново отвъд конвенциите. Амелия Личева

 

След безспорния успех на двата романа на Албена Стамболова "Това е както става" и "Хоп-хоп звездите", от около месец на пазара е и теоретичната й книга "Боледуване в смъртта. Психоаналитичен прочит на един текст от Маргьорит Дюрас". И както в случаите с романите й, и в този говорим за нестандартна книга, за книга, която представлява събитие в съвременното българско писане, този път - в литературоведското. Защото изследването на Албена Стамболова не се задоволява с това да разказва теории или просто да ни показва как тези теории могат да се приложат върху текстове. То избира малко изпробвана в България стратегия - избира да чете, бавно, упоително, от много страни, с най-различни подходи, при това да чете един миниатюрен текст ("Болестта на смъртта" от Маргьорит Дюрас), но текст, който грабва, който хипнотизира, текст, който е много дюрасовски - едновременно кинематографичен и неясен. Текст, който, както биха казали херменевтиците, позволява четенето да тръгне от най-смътното място и да проясни цялото. Неслучайно анализът му в книгата е явен като пътуване в тайна, която постепенно се прекосява и разгадава.

 

Книгата на Албена Стамболова е знаеща книга - тя знае много за литературознанието, познава школите, знае как да наслагва смисли, отваряйки към различни подходи, знае много и за самата Дюрас и с лекота вписва избрания текст в контекста на цялостното й творчество. Но и тук не е само това. Тя знае как да чете, без да фетишизира подходите и да превръща един или друг в ключ, знае как да разбива бинарните опозиции, как да изпробва енциклопедичността на думите, знае, че комуникацията винаги е нарушена, усъмнява се в конвенциите - може би защото вярва, че текстовете по принцип предполагат усилия от страна на въображението, предполагат потапяне в дълбинните нива на безсъзнателното, благодарение на които се постига изграждането на идентичността, различието, другостта, смъртта, доколкото безсъзнателното на текста, а и изобщо безсъзнателното се състои от желания. И не свежда произведението само до идеите в него, или само до езика и начина на изразяване, а подлага всичко на изпитанията на писането.

 

Изпитания, които в "Боледуване в смъртта" си струват.

 

Публикувано в: https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2354/book.htm

 


Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на д...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ДНЕВНИК 2

ДНЕВНИК 2. После възникна следната нагласа: припомнях си как се справях със страховете на детето си. Или по-скоро - как той се справяше със страховете си. Синът ми трудно признаваше, че го е страх. Или признаваше, когато беше готов да предложи решение за справяне. Така той ме учеше как се решават проблеми, а аз се учех да се вслушвам в него. Разбирах, че е уплашен по това, че изведнъж ставаше много зает. Най-вече с легото си. Или с това да реди пъзел - голям и невъзможен. Редеше го докато страхът изчезне. Действие срещу страх. Исках незабавна операция. Направих я. После, в продължение на месец, водих война. Доколкото си спомням - с всички. Няма да провеждам предписаните ми лечения - химио - лъче - хормонотерапии. Ще се справя без тях. Защо не въпреки тях?, питаха ме. Защото ще ми е по-трудно. Защо, защо, защо? Защото мисля, че за мен те не са добри. Откъде знаеш? Не зная, но мисля, чувствам така. Гледаха ме със съжаление и това много ме нараняваше. Не стига, че съм се раз...
Публикуване на коментар
Прочетете още