Пропускане към основното съдържание

Отново отвъд конвенциите. Амелия Личева

 

След безспорния успех на двата романа на Албена Стамболова "Това е както става" и "Хоп-хоп звездите", от около месец на пазара е и теоретичната й книга "Боледуване в смъртта. Психоаналитичен прочит на един текст от Маргьорит Дюрас". И както в случаите с романите й, и в този говорим за нестандартна книга, за книга, която представлява събитие в съвременното българско писане, този път - в литературоведското. Защото изследването на Албена Стамболова не се задоволява с това да разказва теории или просто да ни показва как тези теории могат да се приложат върху текстове. То избира малко изпробвана в България стратегия - избира да чете, бавно, упоително, от много страни, с най-различни подходи, при това да чете един миниатюрен текст ("Болестта на смъртта" от Маргьорит Дюрас), но текст, който грабва, който хипнотизира, текст, който е много дюрасовски - едновременно кинематографичен и неясен. Текст, който, както биха казали херменевтиците, позволява четенето да тръгне от най-смътното място и да проясни цялото. Неслучайно анализът му в книгата е явен като пътуване в тайна, която постепенно се прекосява и разгадава.

 

Книгата на Албена Стамболова е знаеща книга - тя знае много за литературознанието, познава школите, знае как да наслагва смисли, отваряйки към различни подходи, знае много и за самата Дюрас и с лекота вписва избрания текст в контекста на цялостното й творчество. Но и тук не е само това. Тя знае как да чете, без да фетишизира подходите и да превръща един или друг в ключ, знае как да разбива бинарните опозиции, как да изпробва енциклопедичността на думите, знае, че комуникацията винаги е нарушена, усъмнява се в конвенциите - може би защото вярва, че текстовете по принцип предполагат усилия от страна на въображението, предполагат потапяне в дълбинните нива на безсъзнателното, благодарение на които се постига изграждането на идентичността, различието, другостта, смъртта, доколкото безсъзнателното на текста, а и изобщо безсъзнателното се състои от желания. И не свежда произведението само до идеите в него, или само до езика и начина на изразяване, а подлага всичко на изпитанията на писането.

 

Изпитания, които в "Боледуване в смъртта" си струват.

 

Публикувано в: https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2354/book.htm

 


Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала В...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици...
Публикуване на коментар
Прочетете още