Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 11


11.

Понякога си спомнях “Бой и работа” на бай Димитър. Опитвах се да проумея. От дете се занивавам с езици. Френски най-вече, но и английски. После дойде астрологическият, после - структуралисткият, после - психоаналитичният. Винаги съм изпитвала страст към дискурсивността. Разпознавам, запаметявам, разглобявам и пародирам различни начини на изказ, на символизиране, на означаване. Не съм полагала особени усилия, мисля, че имам предразположение. От Канисков пък дойде друго послание: “Не бъди двойнствена”. 
И двете са уж понятни. Но не и за мен. 



На въпроса защо не съм приела сериозно императивността на медицинските терапии, а си блъскам главата с горните два израза, не мога да отговоря. Умът ми неуморно се стремеше да набави контекстите им, да ги разположи в системи на изказване. Единственият отговор, който мога да дам е, че терапиите ми приличаха на наказание за някаква лошавина. Не можех да допусна това да се случи, това не беше моят свят. А “Бой и работа” и “Не бъди двойнствена” бяха езикови конструкти, с тях можех да работя, за тях имах дарба. Те ме приемаха като отсрещна страна, която има своята дума, от която се очаква да влезе в играта. Да отговори на Сфинкса и да се спаси, или да не отговори и да умре.
Когато проумях това, разбрах, че съм направила Избор. Истински. Но трябва да уточня, че го проумявах бавно, на пресекулки, със съмнения и връщане назад. Мълчаливо и самотно. Без събеседници. Това навярно е бавният път. Сигурно с учител има и бърз. Но нямах да му се не види! И все още нямам.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици