11.
Понякога си спомнях “Бой и работа” на бай Димитър. Опитвах се да проумея. От дете се занивавам с езици. Френски най-вече, но и английски. После дойде астрологическият, после - структуралисткият, после - психоаналитичният. Винаги съм изпитвала страст към дискурсивността. Разпознавам, запаметявам, разглобявам и пародирам различни начини на изказ, на символизиране, на означаване. Не съм полагала особени усилия, мисля, че имам предразположение. От Канисков пък дойде друго послание: “Не бъди двойнствена”.
И двете са уж понятни. Но не и за мен.
На въпроса защо не съм приела сериозно императивността на медицинските терапии, а си блъскам главата с горните два израза, не мога да отговоря. Умът ми неуморно се стремеше да набави контекстите им, да ги разположи в системи на изказване. Единственият отговор, който мога да дам е, че терапиите ми приличаха на наказание за някаква лошавина. Не можех да допусна това да се случи, това не беше моят свят. А “Бой и работа” и “Не бъди двойнствена” бяха езикови конструкти, с тях можех да работя, за тях имах дарба. Те ме приемаха като отсрещна страна, която има своята дума, от която се очаква да влезе в играта. Да отговори на Сфинкса и да се спаси, или да не отговори и да умре.
Когато проумях това, разбрах, че съм направила Избор. Истински. Но трябва да уточня, че го проумявах бавно, на пресекулки, със съмнения и връщане назад. Мълчаливо и самотно. Без събеседници. Това навярно е бавният път. Сигурно с учител има и бърз. Но нямах да му се не види! И все още нямам.
Коментари
Публикуване на коментар