Пропускане към основното съдържание

НАЙ-ЧИСТИЯТ ЗАКОН



Юни 2012 
Албена Стамболова


Нямам нищо против и подкрепям това да не се пуши: на обществени места като летища, гари, държавни институции и техни приемни, офиси и работни места. Дали трябва да споменавам училища, болници, университети и т н. ?
На тези места не се пуши отдавна по силата на вътрешни разпоредби. Там - нищо ново.

Но имам нещо против закона срещу тютюнопушенето. 

Ето какво всеки може да чуе или прочете::
“Пушачите са зли хора, които не се интересуват от желанията на непушачите. 
Пушачите са порочни слаби хора, които агресивно практикуват порока си пред непушачите. 
На пушачите следва да бъде даден урок.
Пушачите трябва да се откажат от цигарите, защото това е в тяхна полза.
Ние, отговорните граждани, създадохме закон срещу пушачите, защото в противен случай те няма да се откажат от порока си.
С цената на всичко този закон ще се спазва.
Изпитваме заслужено удовлетворение от въвеждането на закона за забрана на тютюнопушенето.
Те трябва да се откажат от практикуването на порока си.
Пушачите вече ще димят само по домовете си.”

Спирам дотук този език на омразата, на тържеството на ехидността,  защото иначе никога няма да свърша. И това са само обобщени типови твърдения, разнообразието е необозримо. Интересното в тях е, че се смесват две нива на говорене: говорене за другите и говорене на себе си. Докато им казвам на онези колко са долни, казвам и на себе си колко по-добре съм.

Всички без изключние знаят, че в България функционират отлично организирани вторични мрежи на съществуване. Знаят, че животът ни е фалшифициран и е въпрос само на воля и на самовнушение на млади родители, за да се убеждаваме, че нещата са наред. И страната ни е красива, а и от света ни ценят заради историята ни.

Ето и няколко въпроса: 
Това ли е първият закон, който ще се спазва в България?
Това ли е първият закон, чието приложение ще се контролира?
Ако е така - поздравления! Значи можело.

Припомням че:
Най-големите замърсители на въздуха са САЩ и Китай, които не приемат санкции.
Именно в САЩ не се пуши от 50 г., а случаите на белодробен рак не се повлияват от това.
Автомобилите, самолетите, влаковете и индустрията са най-големите замърсители на земята и въздуха. Те трябва ли да се забранят? 
Спазва ли се закона за движение по пътищата? Глобите за преминаващите на червен светофар са многократно по-ниски от тези предвидени за пушачите. Има ли съд за убийците по пътищата? Кой лежи в затвора заради умъртвени и осакатени пешеходци, фалшифицирани документи за изправност на обществени превозни средства?
Кой санкционира подкупите за лекари, директорки на детски градини, професори в университета, катадджии, държавни чиновници, митничари, политици? Тръгнали ли са екипи, подкрепени с полицаи да разкриват кой в този именно момент упражнява насилие, продава наркотици, подкупва КАТ, пуши в стаята на детето си в къщи?
Има ли справедливост за хората, които са жертва на фалшификации, нарушени права, подслушване, рекет, изнудване, отвличане? Хора, които не са успели да си върнат имотите, чиито жилища са отнети от престъпни свидетели и нотариуси?
Измъкват ли се от закона онези, които имат пари да си купят адвокати, съдии, лекари, директори, преподаватели, политици? 
Има ли яснота кой какво изобщо прави в тази държава от 23 години насам?
НЯМА, НЕ ЗНАЕМ, ОПИТВАМЕ СЕ, ЛЪЖЕМ.

Е, и понеже не знаем и не можем, намерихме какво да знаем и да можем.
Знаем, че има едни хора, дето си дават парите за цигари (това не ни харесва, а и ни обижда) и после ги пушат под носа ни. И това не ни харесва, но дали защото усещаме дима, или защото се дразним от арогантното им разсипничество.
“Аз стискам и цепя стотинката, а той ги дава за цигари”. Колко храбра съпричатност!
О, не, то е за тяхно добро. Искаме да ги предпазим.От какво? От тях самите.

А защо първо не предпазим автомобилистите от самите тях?
И митничарите от самите тях?
И политиците от самите тях?
И катаджиите от самите тях?
И рекетьорите от самите тях?
И насилниците, които пребиват и убиват жените и децата си от самите тях?
И българите от самите българи?

НЕ. Загрижили сме се за пушачите.

А възрастните хора в социалните приюти, чиято храна се краде?
А децата изоставяни всекидневно?
А сираците и болните?
А хората с хронични болести и увреждания?

Е, за тях “системата” бавничко се грижи, с много бумащина и никакъв ефект. АЛИБИ.
За всичко в България има алиби. Толкова години мъки, какво искате сега? Народът е такъв, толкова може, толкова иска. Знае, че като няма пари и химиотерапията му няма да е като хората.
Тъне в мърсотия, чисти “за един ден” и пак тъне в мърсотия.
Бурканчета и пликчета, болтчета и винтчета, тънем в десетилетна кал по всички канавки, шлюзове, канали, тръби и корита на реки.

Боже мой, може ли да се изброи къде и какво е мръсно в тази страна. Аз не мога.

Затова се утешаваме, е, имаме си поне един заокн, който ще ни спаси.
Законът срещу тютюнопушенето.
Неговото спазване ще се контролира, никой няма да се измъкне от бдителността на инспектори и от строгостта на полицаи, от бдящите доносници на непущачите.

Директорките на детските градини вземат нещичко на ръка, но гледат с презрение пушещите майки. Виж, ако са бащи ... То и подкупът за нищо не стига, ама пък да даваш шари за цигари ...

Сега най-после настъпи звездният миг в България.
Един закон, който ще се спазва.
Горди сме.
Отдъхнахме си. 

Измъкнахме се от дъното на всички класации за неграмотност, корупция, песимизъм, липса на доверие в държавата, смъртност, фалшификации, замърсеност на въздуха, нездравословно хранене, застаряване, нарушаване на права и ......
Най-после.
Цигарите ни измиха срама. И някак, приповдигнато ни е. Не можем да изчистим и подредим България.
Но можем да въдворим пушачите.
Евалла!

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра