ДНЕВНИК 22

22.

Срещата ми с йога започна с бунт. 

Не искам, откъде-накъде, прочела съм всичко, тук учители няма, няма да понеса хората в групата, сигурно ще говорят на език, който ще ме дразни.

Надя успя да ме убеди да отида само веднъж. Един първи път.

И останах.

Преживях представянето и всичко останало, което бях очаквала.

Но преживях и нещо, което не бях очаквала.

Разбрах, че ще се занимавам с йога оттук нататък. Започнах в курса, но истинското начало е, когато минахме нивата и спряхме да ходим.

Когато останах сама с йогата.

Но защо йогата стана важна за мен, след като приключих курса? Докато все още ходех всяка сряда сутрин, мислех, че е чудесно, усещах колко добре и все по-добре се чувствам. Учех поза след поза, научих, че е важно как се съчетават в различни комплекси, усетих, макар и в съвсем начална фаза, какво е да медитираш, да се релаксираш. Именно това ме интересуваше най-много.

Винаги съм се интересувала от медитацията, прочела съм доста за нея. Но си оставаше универсалия, загадка, метафизика. Проста и непостижима. Бях убедена, че през йога системите минава един от пътищата към недостъпната ми сърцевина.Смътно си мислех, че има нещо общо със свободата. А свободата пък е моята обсесия.  

Учеха ни да се отпускаме като ни ръководеха с глас. Усетих какво е онова междинно състояние между сън и бдение,  в което, казвах си (след Пруст и сигурно много други), се случват  чудесата. Опитвах се да се задържам в тази благословена междина като в  предверие межди две врати. Тази пред мен не се отваряше, но затова пък се случваше другата, през която бяг влязла, да остане затворена известно време.

В йога си сам. Показват ти разни неща – асани, видове дишане, наизустяваш мантри и научаваш за какво са и кога се пеят, отпускане, усещане за тялото и какво протича вътре в него, визуализация, съсредоточване, здържане на вниманието, надлъгването на собствения ум, за да се укроти (поне за малко), изпразването на главата от мисли, проследяване на образите, които се появяват между затворените клепачи и мозъка. Изобщо – чудеса.

Но никой не може да знае и да ти помогне в тези вътрешни процеси. Те протичат невидимо. Учителят те научава на азбуката,  но четенето, разбирането и писането са твоя лична работа. Някой ден някой посветен би могъл да каже дали сричаш или вече си се научил да разбираш, когато четеш. Работата изглежда толкова необозрима, че колкото повече научаваш и навлизаш, толкова по-вероятно става да се откажеш.

Хората от групата непрекъснато водеха интензивен йогийски социален живот: съботни и неделни колективни мантри в йога асоциацията, посещаване на лекции, семинари и лагери, пътувания за срещи с гостуващи светила, получаване на имена и лични мантри. Никога не отидох никъде. Не зная защо не ми беше приятно да дърдоря с тях, да употребявам езика, на който се говори в тази среда, и който е изпъстрен с имена и изрази от древния санскрит. Макар и да казват, влияе директно на клетъчно и квантово ниво.

Ето още една от загадките: възможна ли е връзка, или завинаги е прекъсната, между вселената и елементарните частици в мен? Те умни ли са, могат ли да мислят, може ли да се общува с тях? В Междузвездни войни – да.  В моя живот – не. Сигурно затова страдам от мигрени, казвах си. Лявата страна на главата ми е блокирана, нямам шанс. 

Възприемах от Райна може би най-хубавото, което даваше: физическите упражнения и пози; наслаждавах се на красотата и дискретността й, на лекотата, с която контролирше тялото си, наблюдаваше ни, забелязваше всичко и ни водеше внимателно напред.

Бях решила да стигна до края на това, което се преподаваше  и чаках момента да продължа сама. И стана добре, защото около шест месеца след края на курса започнах да напипвам нещо, което започваше да прилича на йога. А именно да чувствам и дори да разбирам какво става в мен докато практикувам.

Както и във всичко, тръгнах пак сама по този път. И до днес, неизменно, всеки ден правя йога. Дори, когато съм болна. Изоставих онези, които практикуват на групички, обменят интензивно енергии, откровения и аюрведичска храна. Мен ме няма в този пейзаж, но не си представям да живея без практика, както се изразяваше Райна. 

И постепенно започнах да разбирам какво означава изразът да бъдеш йога (или йогин, както е по-правилно да се каже) през цялото време, а не само сутрин. 

Не че съм постигнала кой знае какво. Но йога не ми излиза от ума. Ето това е необикновеното. 

Намести се като любимо същество и поведе свой живот. А аз започнах да следвам знаците му.