Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 22


22.

Срещата ми с йога започна с бунт. 
Не искам, откъде-накъде, прочела съм всичко, тук учители няма, няма да понеса хората в групата, сигурно ще говорят на език, който ще ме дразни.

Надя успя да ме убеди да отида само веднъж. Един първи път.
И останах.
Преживях представянето и всичко останало, което бях очаквала.
Но преживях и нещо, което не бях очаквала.
Разбрах, че ще се занимавам с йога оттук нататък. Започнах в курса, но истинското начало е, когато минахме нивата и спряхме да ходим.
Когато останах сама с йогата.

Но защо йогата стана важна за мен, след като приключих курса? Докато все още ходех всяка сряда сутрин, мислех, че е чудесно, усещах колко добре и все по-добре се чувствам. Учех поза след поза, научих, че е важно как се съчетават в различни комплекси, усетих, макар и в съвсем начална фаза, какво е да медитираш, да се релаксираш. Именно това ме интересуваше най-много.
Винаги съм се интересувала от медитацията, прочела съм доста за нея. Но си оставаше универсалия, загадка, метафизика. Проста и непостижима. Бях убедена, че през йога системите минава един от пътищата към недостъпната ми сърцевина.Смътно си мислех, че има нещо общо със свободата. А свободата пък е моята обсесия.  
Учеха ни да се отпускаме като ни ръководеха с глас. Усетих какво е онова междинно състояние между сън и бдение,  в което, казвах си (след Пруст и сигурно много други), се случват  чудесата. Опитвах се да се задържам в тази благословена междина като в  предверие межди две врати. Тази пред мен не се отваряше, но затова пък се случваше другата, през която бяг влязла, да остане затворена известно време.
В йога си сам. Показват ти разни неща – асани, видове дишане, наизустяваш мантри и научаваш за какво са и кога се пеят, отпускане, усещане за тялото и какво протича вътре в него, визуализация, съсредоточване, здържане на вниманието, надлъгването на собствения ум, за да се укроти (поне за малко), изпразването на главата от мисли, проследяване на образите, които се появяват между затворените клепачи и мозъка. Изобщо – чудеса.
Но никой не може да знае и да ти помогне в тези вътрешни процеси. Те протичат невидимо. Учителят те научава на азбуката,  но четенето, разбирането и писането са твоя лична работа. Някой ден някой посветен би могъл да каже дали сричаш или вече си се научил да разбираш, когато четеш. Работата изглежда толкова необозрима, че колкото повече научаваш и навлизаш, толкова по-вероятно става да се откажеш.
Хората от групата непрекъснато водеха интензивен йогийски социален живот: съботни и неделни колективни мантри в йога асоциацията, посещаване на лекции, семинари и лагери, пътувания за срещи с гостуващи светила, получаване на имена и лични мантри. Никога не отидох никъде. Не зная защо не ми беше приятно да дърдоря с тях, да употребявам езика, на който се говори в тази среда, и който е изпъстрен с имена и изрази от древния санскрит. Макар и да казват, влияе директно на клетъчно и квантово ниво.
Ето още една от загадките: възможна ли е връзка, или завинаги е прекъсната, между вселената и елементарните частици в мен? Те умни ли са, могат ли да мислят, може ли да се общува с тях? В Междузвездни войни – да.  В моя живот – не. Сигурно затова страдам от мигрени, казвах си. Лявата страна на главата ми е блокирана, нямам шанс. 
Възприемах от Райна може би най-хубавото, което даваше: физическите упражнения и пози; наслаждавах се на красотата и дискретността й, на лекотата, с която контролирше тялото си, наблюдаваше ни, забелязваше всичко и ни водеше внимателно напред.
Бях решила да стигна до края на това, което се преподаваше  и чаках момента да продължа сама. И стана добре, защото около шест месеца след края на курса започнах да напипвам нещо, което започваше да прилича на йога. А именно да чувствам и дори да разбирам какво става в мен докато практикувам.
Както и във всичко, тръгнах пак сама по този път. И до днес, неизменно, всеки ден правя йога. Дори, когато съм болна. Изоставих онези, които практикуват на групички, обменят интензивно енергии, откровения и аюрведичска храна. Мен ме няма в този пейзаж, но не си представям да живея без практика, както се изразяваше Райна. 
И постепенно започнах да разбирам какво означава изразът да бъдеш йога (или йогин, както е по-правилно да се каже) през цялото време, а не само сутрин. 
Не че съм постигнала кой знае какво. Но йога не ми излиза от ума. Ето това е необикновеното. 
Намести се като любимо същество и поведе свой живот. А аз започнах да следвам знаците му. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра