3.
Минаха три месеца, през които разсъждавах, четох, четох и разсъждавах. Не е възможно да прочетеш всичко, но прочетох много.
От най-новите и невнедрени технологии и медицински чудеса в изследванията, през алтернативните терапии на прогонените от гилдията лекари, духовните източни и южноамерикански практики, до психотерапевтичните истории.
Потопих се във всеобщата мъдрост и имах усещането, че плувам и плувам през пластове студена и топла вода, хладка и блатиста, зелена, бяла, синя, черна, кафява. Движех се ненаситно както плуват рибите без никога да спират.
Помня, че не търсех нещо определено. Оставях нещата да ми говорят и някои от тях наистина започнаха да ми говорят. До степен, че ги почувствах близки до своя ум и започнах да ги прилагам. Примерно - сироп от бъз.
Но намерих център, около който да подреждам цялата информация - храненето. То се превърна в изходната ми точка. Защото през него отново и обратно се източваха лъчи както към духовните ръководства, така и към алопатичната медицина.
Лекарите не, но бай Димитър ми беше казал какво да ям и какво да не ям.
И пак не лекарите, а бай Димитър ми зададе основния въпрос.
И тогава завинаги се запечата в мен образът на чудатия трикстер, който от вратата ме попита: "Да умреш ли искаш?".
Важен въпрос, който няма лесен отговор. Веднага усетих, че макар и с торба билки в ръце, топката е върната в моя скут. Да умра ли искам?
Мисля, че до сега нямам категоричен отговор на въпроса.
Отговорът е толкова труден, колкото и да видиш потопената във водата част от айсберга.
Минаха три месеца, през които разсъждавах, четох, четох и разсъждавах. Не е възможно да прочетеш всичко, но прочетох много.
От най-новите и невнедрени технологии и медицински чудеса в изследванията, през алтернативните терапии на прогонените от гилдията лекари, духовните източни и южноамерикански практики, до психотерапевтичните истории.
Потопих се във всеобщата мъдрост и имах усещането, че плувам и плувам през пластове студена и топла вода, хладка и блатиста, зелена, бяла, синя, черна, кафява. Движех се ненаситно както плуват рибите без никога да спират.
Помня, че не търсех нещо определено. Оставях нещата да ми говорят и някои от тях наистина започнаха да ми говорят. До степен, че ги почувствах близки до своя ум и започнах да ги прилагам. Примерно - сироп от бъз.
Но намерих център, около който да подреждам цялата информация - храненето. То се превърна в изходната ми точка. Защото през него отново и обратно се източваха лъчи както към духовните ръководства, така и към алопатичната медицина.
Лекарите не, но бай Димитър ми беше казал какво да ям и какво да не ям.
И пак не лекарите, а бай Димитър ми зададе основния въпрос.
И тогава завинаги се запечата в мен образът на чудатия трикстер, който от вратата ме попита: "Да умреш ли искаш?".
Важен въпрос, който няма лесен отговор. Веднага усетих, че макар и с торба билки в ръце, топката е върната в моя скут. Да умра ли искам?
Мисля, че до сега нямам категоричен отговор на въпроса.
Отговорът е толкова труден, колкото и да видиш потопената във водата част от айсберга.
Коментари
Публикуване на коментар