Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 3

3.

Минаха три месеца, през които разсъждавах, четох, четох и разсъждавах. Не е възможно да прочетеш всичко, но прочетох много.

От най-новите и невнедрени технологии и медицински чудеса в изследванията, през алтернативните терапии на прогонените от гилдията лекари, духовните източни и южноамерикански практики, до психотерапевтичните истории.

Потопих се във всеобщата мъдрост и имах усещането, че плувам и плувам през пластове студена и топла вода, хладка и блатиста, зелена, бяла, синя, черна, кафява. Движех се ненаситно както плуват рибите без никога да спират.

Помня, че не търсех нещо определено. Оставях нещата да ми говорят и някои от тях наистина започнаха да ми говорят. До степен, че ги почувствах близки до своя ум и започнах да ги прилагам. Примерно - сироп от бъз.

Но намерих център, около който да подреждам цялата информация - храненето. То се превърна в изходната ми точка. Защото през него отново и обратно се източваха лъчи както към духовните ръководства, така и към алопатичната медицина.

Лекарите не, но бай Димитър ми беше казал какво да ям и какво да не ям.

И пак не лекарите, а бай Димитър ми зададе основния въпрос.

И тогава завинаги се запечата в мен образът на чудатия трикстер, който от вратата ме попита: "Да умреш ли искаш?".

Важен въпрос, който няма лесен отговор. Веднага усетих, че макар и с торба билки в ръце, топката е върната в моя скут. Да умра ли искам?

Мисля, че до сега нямам категоричен отговор на въпроса.

Отговорът е толкова труден, колкото и да видиш потопената във водата част от айсберга.


Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра