Пропускане към основното съдържание

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така,
че вече станахме приятели.
И ето -  протегна се малка ръка,
И пипна и хвана ръката ми.

Здравей ти, момченце, дошло от небето!
Не-е, аз не от небето.
а от мама и тати. И ето,
ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето!

Смее се той и смея се аз,
и вече изпадам чак във захлас,
Но Сашко, защото така му е името не само във стих,
ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих 

и повярвала, или помислила,
колко ли лошо е детето да писне,
или да му писне от разни любезности
от възрасти разни събрани нелепости.


Показвам кутия една от дърво,
тежка, червена и дрънка отвътре.
Обръща я мигом и без колебание
изсипва навън онова съдържание,

От плочки на домино, слонова кост,
Да види защо ли се леят и пеят,
как само потракват и колко са много!
И колко са звучни, и гладки и ... сладки!

И рови и крие ръцете си в тях,
докато баба му Бена стане за смях.
Защо ли изобщо си мисля, че зная
как се играе на домино. Т’ва е!




История Втора. Думи.

Коко е това? - Лампа.
Коко е това? - Лампа
Коко е това? - Лампа на дядо.

Коко става? - ???
Коко става? - Нищо, Саши,
гледаме лампата.

И така седим и си говрим,
играем на въпроси и отговори.
Това е леглото на дядо,
а онова е на дядо музиката.

И каква музика само е
тази неочаквана игра сашкова,
колкото повече прашно е,
Толкова повече думите страшни са.

Рисувам с пръст и си казвам
защо не изчисти? Детето,
нали знаеше, че ще дойде
и ще иска да влезе навсякъде?

Из всичките много ъгли
със забравена седмична прах.
Останаха ценни думите
написани в нашия страх.

Защото той влиза и търси
думи навсякъде, в тъмното даже.
А те пък го чакат, за да му кажат,
“Не бой се, ние сме твоите стражи!”
 
 



Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици