Пропускане към основното съдържание

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така,
че вече станахме приятели.
И ето -  протегна се малка ръка,
И пипна и хвана ръката ми.

Здравей ти, момченце, дошло от небето!
Не-е, аз не от небето.
а от мама и тати. И ето,
ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето!

Смее се той и смея се аз,
и вече изпадам чак във захлас,
Но Сашко, защото така му е името не само във стих,
ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих 

и повярвала, или помислила,
колко ли лошо е детето да писне,
или да му писне от разни любезности
от възрасти разни събрани нелепости.


Показвам кутия една от дърво,
тежка, червена и дрънка отвътре.
Обръща я мигом и без колебание
изсипва навън онова съдържание,

От плочки на домино, слонова кост,
Да види защо ли се леят и пеят,
как само потракват и колко са много!
И колко са звучни, и гладки и ... сладки!

И рови и крие ръцете си в тях,
докато баба му Бена стане за смях.
Защо ли изобщо си мисля, че зная
как се играе на домино. Т’ва е!




История Втора. Думи.

Коко е това? - Лампа.
Коко е това? - Лампа
Коко е това? - Лампа на дядо.

Коко става? - ???
Коко става? - Нищо, Саши,
гледаме лампата.

И така седим и си говрим,
играем на въпроси и отговори.
Това е леглото на дядо,
а онова е на дядо музиката.

И каква музика само е
тази неочаквана игра сашкова,
колкото повече прашно е,
Толкова повече думите страшни са.

Рисувам с пръст и си казвам
защо не изчисти? Детето,
нали знаеше, че ще дойде
и ще иска да влезе навсякъде?

Из всичките много ъгли
със забравена седмична прах.
Останаха ценни думите
написани в нашия страх.

Защото той влиза и търси
думи навсякъде, в тъмното даже.
А те пък го чакат, за да му кажат,
“Не бой се, ние сме твоите стражи!”
 
 



Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици