Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 5

5.


Не знаех дали правя някакви крачки към истината. От друга страна - истина няма. Има истинни неща, но истина ... Каква беше истината за мен? Налагаше се да се занимавам със себе си, но сега вече не по разбойнически начин, както до сега. Не като пират, който връхлита собствения си кораб и започва да го опустошава, за да се увери, за да докаже, че той е неразрушим. А като корабостроител, като корабопоправяч. Имаше повреда и всичко, което четях ме отвеждаше към убеждението, че тази повреда е скрита някъде много дълбоко и едва ли имам шанс да я открия.

Щом тялото ми веднъж е намерило решение в този рак, какво би могло да му попречи да го направи отново? Защо не диабет, високо кръвно налягане, МС или лупус? Има двайсетина подобни заболявания, за които никой нищо не може да направи. Освен чудо.

Поискала съм, съгласила съм се да умра, казвах си. Не точно аз, която разсъждавам, а някой вътре в мислещото ми тяло. Той е саботирал кораба. Стават си едни неща извън мен, които медицината нарича коварни. Има воля, различна и по-силна от моята. Те не е моя, но е и моя. Аз срещу аз.

Така можеш да се оплетеш и да изгубиш надежда, защото задачата изглежда нерешима. Върви  и търси. Криеница. 

Трябва да погледнеш реалността в очите. Ето какво очакваха всички от мен. И ето в какво скрито или открито ме обвиняваха. От какво те е страх? От химиотерапията? Така и не успях да обясня на никого от какво ме е страх. Страх ме беше, че не виждам ясно. Че не знам срещу какво да се изправя и каква реалност да погледна в очите. Не исках да се боря срещу следствието от нещо, което не разбирах. Не разбирах причината. Билките поне не вредяха.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

Романовата вълна продължава. Милена Кирова

  Решението на Албена Стамболова да представи целия си роман в периодиката и чак след това да го издаде в книга е нестандартно за българската традиция. Интересно ще бъде да видим резултатите на този експеримент. В най-добрия случай критиката ще пише за текста два пъти, ако не вземем предвид факта на нейното полусъществуване в полуостаналите културни издания. Но независимо от тиражното битие на книгата, дебютът на Албена Стамболова е много силен и успява да наложи името на своята авторка сред общия напор на романното писане през последните години в българската литература.   "Това е, както става" - и както подсказва самото заглавие - не иска да бъде текст на конвенционалната наративност: плавно свързан, разумно подреден, разбираемо последователен... Той започва като хаотично разказани "лични истории", които постепенно се слепват, допълват, размесват в парадоксалната системност на хаоса, наречен човешки живот. "Онтологията" на разказа се изгражда върх...

Огледалните светове на Маргьорит Дюрас

      Името на М. Дюрас се свързва с литературния феномен „нов роман" през 70-те години на миналия век. Тук ще спомена френските писатели от това направление като Мишел Бютор, Клод Симон, Ален Роб-Грийе, Натали Сарот. Същевременно обаче творчеството на Дюрас се превръща в привилегирован обект на изследване в академичните и психоаналитични среди, като апогеят на интереса към него са 80-те и 90-те години. Доколко Дюрас е ортодоксална представителка на литературната вълна, не е предмет на този текст. Ще спомена само, че книгите, написани от нея през последните двайсет години от живота й, се очакват с интерес, превръщат се в пазарни кампании и литературни събития. Част от творбите й са филмирани от самата нея („Индия Сонг", "Натали Гранж", "Бакстър, Вера Бакстър", "Жената от Ганг", "Морякът от Гибралтар", "Следобедите на г-н Андесмас", "Човекът от Атлантика" и т.н.), други, като „Любовникът", са екранизирани...