Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 12


12.

Къщата в Боженци и Стефан. Неговата къща, нашата къща, моята къща. Ничията къща. Тя е такава, че не може да принадлежи на никого, независимо от нотариалните актове. Има такива жени. Брачният подпис не може да ги отнеме от света.
Първият път, когато я видях, нямах още рак. Или съм го имала без да зная. Това не е къща, а личност. Никой нищо не може да й направи, каквито и глупости да извърши, макар че ... От първия миг, и до сега, преживявам тежко всяка промяна, която й се нанася. От стръковете трева на двора до покрива й. Отдавна не ходя в нея. Но тя е моята любов. 

Стефан направи чудеса с нея и почти никакви глупости. Аз все не давах. Но той беше прав - за да има живот, трябва някой да го поддържа. Трябва грижа. 
От дете живея с и във вълшебните приказки. Никога не съм се отделяла от тях. Дори имам недовършена книга за тях. Къщата в Боженци е моят вълшебен свят. Там ставам друг човек. Като пред учител съм, там намирам учител. 
Но това са есенции - а животът е флорална вода. 
Животът повеляваше ремонт: стени, бои, лакове, греди и колони, стълби, комини и покрив, врати, мебели, и най-прекрасното - тъкани - черги, пердета, възглавници, престилки, застилане на легла и миндери. Чистене, готвене, майстори. Там всичко беше като в игра. Там аз играех любимата си роля - на феята на къщата. 
За първи път спахме в нея две години и половина след моята операция. 
Парадоксът е, че трудно се решавах да отида там. И бързо исках да си тръгвам. Днес мога да кажа, че това е проява на болест. Или на проблем, което е едно и също. Имам някаква хипотеза, но сега няма да се спирам на това. 
Помня по-добре всички майстори, които са работили в къщата, отколкото всички приятели, които впоследствие са спали в нея. Разбира се, мога да изброя имена, но не помня нещо много специално. Докато майсторите - за тях знам всичко. Обичах ги до един, знам ръцете на кого какво са пипали и кога е станало. И как е станало. Обичах ги и внимавах за тях, както съм внимавала за дядо си и Климент.
Врязани в мен са и лицата от Боженци - бай Нено, баба Мария, Генка, Светла, Стоянка, и по-късно Веса и Йоана. Найо и Джиджи. Майсторът на покриви от Трапесковци. Младата гадателка от шекерджийницата, палавата продавачка в смесения магазин, френският гид, хората с пауните, сервитьорът Стефан от Страноприемницата, намръщеният Красимир с неговата механа и много други. Най-чужда ми остана църквата, която е тъкмо до нас. Харесвам я само отвън. И чудният, другият Стефан, изгубеният Стефан, който ни подслоняваше в къщата с розите, докато още не можеше да се спи в нашата.

Къщата в Боженци и билките, които носех и варях. Там всичко ми говореше. Всичко беше живо. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд
Публикуване на коментар
Прочетете още