Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 12


12.

Къщата в Боженци и Стефан. Неговата къща, нашата къща, моята къща. Ничията къща. Тя е такава, че не може да принадлежи на никого, независимо от нотариалните актове. Има такива жени. Брачният подпис не може да ги отнеме от света.
Първият път, когато я видях, нямах още рак. Или съм го имала без да зная. Това не е къща, а личност. Никой нищо не може да й направи, каквито и глупости да извърши, макар че ... От първия миг, и до сега, преживявам тежко всяка промяна, която й се нанася. От стръковете трева на двора до покрива й. Отдавна не ходя в нея. Но тя е моята любов. 

Стефан направи чудеса с нея и почти никакви глупости. Аз все не давах. Но той беше прав - за да има живот, трябва някой да го поддържа. Трябва грижа. 
От дете живея с и във вълшебните приказки. Никога не съм се отделяла от тях. Дори имам недовършена книга за тях. Къщата в Боженци е моят вълшебен свят. Там ставам друг човек. Като пред учител съм, там намирам учител. 
Но това са есенции - а животът е флорална вода. 
Животът повеляваше ремонт: стени, бои, лакове, греди и колони, стълби, комини и покрив, врати, мебели, и най-прекрасното - тъкани - черги, пердета, възглавници, престилки, застилане на легла и миндери. Чистене, готвене, майстори. Там всичко беше като в игра. Там аз играех любимата си роля - на феята на къщата. 
За първи път спахме в нея две години и половина след моята операция. 
Парадоксът е, че трудно се решавах да отида там. И бързо исках да си тръгвам. Днес мога да кажа, че това е проява на болест. Или на проблем, което е едно и също. Имам някаква хипотеза, но сега няма да се спирам на това. 
Помня по-добре всички майстори, които са работили в къщата, отколкото всички приятели, които впоследствие са спали в нея. Разбира се, мога да изброя имена, но не помня нещо много специално. Докато майсторите - за тях знам всичко. Обичах ги до един, знам ръцете на кого какво са пипали и кога е станало. И как е станало. Обичах ги и внимавах за тях, както съм внимавала за дядо си и Климент.
Врязани в мен са и лицата от Боженци - бай Нено, баба Мария, Генка, Светла, Стоянка, и по-късно Веса и Йоана. Найо и Джиджи. Майсторът на покриви от Трапесковци. Младата гадателка от шекерджийницата, палавата продавачка в смесения магазин, френският гид, хората с пауните, сервитьорът Стефан от Страноприемницата, намръщеният Красимир с неговата механа и много други. Най-чужда ми остана църквата, която е тъкмо до нас. Харесвам я само отвън. И чудният, другият Стефан, изгубеният Стефан, който ни подслоняваше в къщата с розите, докато още не можеше да се спи в нашата.

Къщата в Боженци и билките, които носех и варях. Там всичко ми говореше. Всичко беше живо. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала В...

Огледалните светове на Маргьорит Дюрас

      Името на М. Дюрас се свързва с литературния феномен „нов роман" през 70-те години на миналия век. Тук ще спомена френските писатели от това направление като Мишел Бютор, Клод Симон, Ален Роб-Грийе, Натали Сарот. Същевременно обаче творчеството на Дюрас се превръща в привилегирован обект на изследване в академичните и психоаналитични среди, като апогеят на интереса към него са 80-те и 90-те години. Доколко Дюрас е ортодоксална представителка на литературната вълна, не е предмет на този текст. Ще спомена само, че книгите, написани от нея през последните двайсет години от живота й, се очакват с интерес, превръщат се в пазарни кампании и литературни събития. Част от творбите й са филмирани от самата нея („Индия Сонг", "Натали Гранж", "Бакстър, Вера Бакстър", "Жената от Ганг", "Морякът от Гибралтар", "Следобедите на г-н Андесмас", "Човекът от Атлантика" и т.н.), други, като „Любовникът", са екранизирани...