Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 20


ДНЕВНИК 20

Разбира се, можеш да обявиш всички за идиоти, а себе си за най-голям. Не бях много далече от това да го направя.  Но импулсът бързо се изпари. Вече започвах да се вслушвам в нещата, които ми се говореха за мен самата. Вироглавството леко отстъпваше.
Нещо спонтанно беше дошло и си беше отишло. Само. Не се питах дали да вярвам или не. Не ме и интересуваше дали някой друг би повярвал. Бях изживяла нещо, сега живеех с мисълта за него. Каквото и да беше то, сигурна съм, че се беше случило. Брей!
Виждах отново и отново Канисков как седи пред мен замислен. 
През следващите месеци се появи нещо ново. За първи път изпитвах някакво ефирно, нежно отношение към живота. Не го бях изпитвала никога, дори и в най-щастливото време, когато бях бременна и се роди Климент. Винаги съм се държала силово, дори и в най-голямата си радост.
Ето какво било да се укротиш, може би - да се смириш. Чувствах, че е убегливо, няма да е все така, но го бях идентифицирала. Не пришпорено състояние, може би на благодарност, но по-хубаво. 
Връхлетяха ме и самосъжаления. Какви неща имало на света, а аз как живея. Като недообучен воин, като недоучен чирак, който никога няма да стане майстор. Дори и Маргарита нямаше да стана. 
Забавлявах се с въпроса: ако можех да избирам, Майстора ли исках да бъда, или Маргарита?  Книгата е по-добре построена, отколкото специалистите си мислят. Ето защо.


Майсторът е силен като Майстор и слаб като човек. Системата го смила. Маргарита е силна като вещица, но е слаба като съпруга. Бракът й я смила. 
Двамата са като близнаци. Затова и се срещат и влюбват. Силни са в онова, което не е от този свят. 
Както и Йешуа. Този свят го смазва. Царството му не е от този свят.
Това е. Не виждам никакво несъвършенство в романа. 
Та Майстора или Маргарита? 
Такъв въпрос няма: М или М. 
Отговорът е онова, което не е от този свят.

И за случая с ръката отговор нямам. Но и не искам да имам. 
А оттогава тя е добре, не ме тормози вече. Е, по-слаба е от другата, малко ме боли понякога и при взиране е леко деформирана.
Като спомен, като следа. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала В...

Огледалните светове на Маргьорит Дюрас

      Името на М. Дюрас се свързва с литературния феномен „нов роман" през 70-те години на миналия век. Тук ще спомена френските писатели от това направление като Мишел Бютор, Клод Симон, Ален Роб-Грийе, Натали Сарот. Същевременно обаче творчеството на Дюрас се превръща в привилегирован обект на изследване в академичните и психоаналитични среди, като апогеят на интереса към него са 80-те и 90-те години. Доколко Дюрас е ортодоксална представителка на литературната вълна, не е предмет на този текст. Ще спомена само, че книгите, написани от нея през последните двайсет години от живота й, се очакват с интерес, превръщат се в пазарни кампании и литературни събития. Част от творбите й са филмирани от самата нея („Индия Сонг", "Натали Гранж", "Бакстър, Вера Бакстър", "Жената от Ганг", "Морякът от Гибралтар", "Следобедите на г-н Андесмас", "Човекът от Атлантика" и т.н.), други, като „Любовникът", са екранизирани...