Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 20


ДНЕВНИК 20

Разбира се, можеш да обявиш всички за идиоти, а себе си за най-голям. Не бях много далече от това да го направя.  Но импулсът бързо се изпари. Вече започвах да се вслушвам в нещата, които ми се говореха за мен самата. Вироглавството леко отстъпваше.
Нещо спонтанно беше дошло и си беше отишло. Само. Не се питах дали да вярвам или не. Не ме и интересуваше дали някой друг би повярвал. Бях изживяла нещо, сега живеех с мисълта за него. Каквото и да беше то, сигурна съм, че се беше случило. Брей!
Виждах отново и отново Канисков как седи пред мен замислен. 
През следващите месеци се появи нещо ново. За първи път изпитвах някакво ефирно, нежно отношение към живота. Не го бях изпитвала никога, дори и в най-щастливото време, когато бях бременна и се роди Климент. Винаги съм се държала силово, дори и в най-голямата си радост.
Ето какво било да се укротиш, може би - да се смириш. Чувствах, че е убегливо, няма да е все така, но го бях идентифицирала. Не пришпорено състояние, може би на благодарност, но по-хубаво. 
Връхлетяха ме и самосъжаления. Какви неща имало на света, а аз как живея. Като недообучен воин, като недоучен чирак, който никога няма да стане майстор. Дори и Маргарита нямаше да стана. 
Забавлявах се с въпроса: ако можех да избирам, Майстора ли исках да бъда, или Маргарита?  Книгата е по-добре построена, отколкото специалистите си мислят. Ето защо.


Майсторът е силен като Майстор и слаб като човек. Системата го смила. Маргарита е силна като вещица, но е слаба като съпруга. Бракът й я смила. 
Двамата са като близнаци. Затова и се срещат и влюбват. Силни са в онова, което не е от този свят. 
Както и Йешуа. Този свят го смазва. Царството му не е от този свят.
Това е. Не виждам никакво несъвършенство в романа. 
Та Майстора или Маргарита? 
Такъв въпрос няма: М или М. 
Отговорът е онова, което не е от този свят.

И за случая с ръката отговор нямам. Но и не искам да имам. 
А оттогава тя е добре, не ме тормози вече. Е, по-слаба е от другата, малко ме боли понякога и при взиране е леко деформирана.
Като спомен, като следа. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

ДНЕВНИК 2

ДНЕВНИК 2. После възникна следната нагласа: припомнях си как се справях със страховете на детето си. Или по-скоро - как той се справяше със страховете си. Синът ми трудно признаваше, че го е страх. Или признаваше, когато беше готов да предложи решение за справяне. Така той ме учеше как се решават проблеми, а аз се учех да се вслушвам в него. Разбирах, че е уплашен по това, че изведнъж ставаше много зает. Най-вече с легото си. Или с това да реди пъзел - голям и невъзможен. Редеше го докато страхът изчезне. Действие срещу страх. Исках незабавна операция. Направих я. После, в продължение на месец, водих война. Доколкото си спомням - с всички. Няма да провеждам предписаните ми лечения - химио - лъче - хормонотерапии. Ще се справя без тях. Защо не въпреки тях?, питаха ме. Защото ще ми е по-трудно. Защо, защо, защо? Защото мисля, че за мен те не са добри. Откъде знаеш? Не зная, но мисля, чувствам така. Гледаха ме със съжаление и това много ме нараняваше. Не стига, че съм се раз...

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на д...