Албена Стамболова

    (Два разказа за обратния път или как дъждът вали отдолу нагоре)     Когато трябва да отида до някое място за първи път, винаги стигам след втория път. Често от третия, понякога - от четвъртия. Имам подробни указания, карта от гугълмапс, разпитвам хора по пътя, и въпреки това, според константата на заблудите, никога от първия път. Когато не успееш от първия път, вероятността изобщо да не успееш нараства експоненциално. Може би се дължи на някаква необяснима нужда да си присвоя пътя, по който се движа. Присвоя е близка дума до усвоя, но все пак я предпочитам. Примерът с Червената шапчица. Изгубва се и попада в небитието. Поне за известно време. После се връща в света, но излиза от другаде.     РАЗКАЗ ЗА ЕДНО ИЗГУБВАНЕ   И така. Трябваше да отида в квартал Надежда. Винаги съм живяла в София, но не познавам кварталите. Откакто в София заживяха много нови хора, питането за ориентация навлича презрителни погледи от страна на посветени...

                        Тази история мисли, че се случва едновременно на всички. Не зная дали е вярно, вие ще кажете.       Лично аз съм сигурна, че други истории освен любовни няма, така че се въздържах да я нарека така.       Просто история на хора, които са майки и бащи, братя и сестри, любими и приятели...       С една дума - тигри и лъвове, лимони и портокали.       Нито е смешна, нито е тъжна; само е история, която става по границата на този свят, в който се познаваме, и на онзи, в който преставаме да сме толкова сигурни.       Съдържание:       1. За момченцата и техните родители     2. Кръщене     3. Нагоре     4. Пчелите и техните приятели     5. Сестри и братя  ...