Албена Стамболова

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на д...

Публикувано в УебКафе през декември 2015 Нека преди да се спрем на темата за социално-психологическия профил на хората, които превръщат себе си в бомби, накратко да се обърнем към съвремнния контекст на живота ни. Какво знаем за хората - бомби в условията на глобален свят? Едно поне е сигурно - докато не разберем феномена, не можем да реагираме ефективно на подобна терористична практика. Основната разлика с камикадзетата   от миналия век е, че днешните убийци-самоубийци са анонимни, имената им нищо не значат, няма интерес към тях. В някакъв смисъл те са културно безименни. Това е нова степен на слятост между човек и оръжие в полза на оръжието. Защо, обаче, толкова много мюсюлмани се чувстват застрашени, унизени и уязвени от западните демокрации и защо, в резултат, тероризмът разполага с неизчерпаем резерв от хора? Каква е почвата на този източник? Войната с тероризма е особен тип война, без начало и без край. (Самите съвременни войни се водят така - терористично. В чу...

Публикувано в УебКафе през ноември 2015   ( Разсъжденията, които следват са теория. Този текст не се занимава с тежките морални дилеми, свързани с изоставяне и липса на грижа, тъй като всеки отделен случай е неповторим и предполага собствен анализ.) Да. Иначе щеше да се нарича по друг начин, например напускане, изоставяне, предателство. Не че в нея не се съдържат всичките тези синоними, но все пак в изневярата има нещо обратимо за разлика от всички тях. Ходих, опитах, видях и сега се връщам отново тук. Обикновено наричаме изневяра действието, което не предполага самото себе си като окончателно. Излизам за малко от вярата, но ще се върна. Други случаи са раздяла, напускане или дори смърт. (Това, че смъртта на близък може да се преживее психологически като вид изневяра е друга тема). Липса на доверие ли е изневярата, или предаване на доверието?   И двете, но парадоксът е, че при акта на изневяра се разчита на доверието, на върщането към изходната ситуация. Промяната е...

Публикувано в УебКафе през октомври 2015 Депресията е нещо като система за сигурност с обратен знак. Около личността се изгражда мощна защитна капсула, която се състои не от сила, а от слабост. Отказът, отливът, оттеглянето в недосегаема дълбочина, обръщане на гръб към света и реалния живот, който вече не се допуска във фортификацията. Това, разбира се, е метафорично описание на крайното състояние на клиничната депресия. Сравнението с чувството ни за сигурност е основателно, доколкото то също е изцяло лично усещане, също така е многостранно и сложно съставено, както и всички знаци по които разпознаваме депресията или поне някои нейни единични пипала. Много е писано и говорено за депресията, особено през периодите на смяна на сезони, какъвто е настоящият. Нарушения на съня, тревожност, самообвинения, загуба на самоувереност, липса на воля, вина, неспособнст за концентрация, слаб мускулен тонус и апетит, чувство за безкрайна тъга по загубата на нещо, което е нито по-малко,...

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова м...

35. В тази глава се опровергава всичко, написано досега. Който иска, може да я игнорира. Мислех да обясня защо. Но няма.

34. Върху мен се отпечатват много лесно неща, както върху фотографска плака.  Фотографската плака, макар и в упадък днес, е все още ненадмината по своята чувствителност и разделителна способност. Плаки се използват доскоро, и понякгога все още, при проучвания на променливи звезди в астрономията, в спектроскопията във физиката, в ранните изследвания на високите енергии (пак във физиката), а в медицината - на рентгеновото излъчване. И досега големите обсерватории подържат архиви с фотографски плаки. Мисля, че съм била фотографска плака в предишен живот.  Умът ми моментално се заема да интерпретира данните. Работата е там, че процесът протича независимо от волята и намерението ми.  Това не означава, че съм добър терапевт или писател. Неудържима бъбривост, като полудял игрален автомат, който отвреме на време изважда три еднакви картинки и пуска монети. Когато целенасочено се фокусирам върху някаква работна тема, вниманието ми трудно се задържа. Най-лесното нещо на...