ДНЕВНИК 36

36.

Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията. 

В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца.

През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го.

В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци. 

Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях. 

Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да играя, че тогава не можех да се спра. Какво ли не правехме: книги, парфюми, пера, перуки, облекла, тюл, преводи, гротескно доизмислени факти от хрониката на културния живот, летене, падане по скали, спасяване на котки, Париж, Белград, Пазарджик, Созопол, кроежи за печелене на пари с люти чушки, падане под собствена кола и под вървящо назад такси, препускане по тъмни улици с кучета, Фродо, снимки, музики, козни. Къщата ми стана по странен начин привлекатвлна, там после и междувременно живяха и Лина и Жасмина.

По това време започвах да разбирам, че единственото, което ме интересува е да живея магически. Звучи несериозно, но е много сериозно. Като в книги на Селма Лагерльоф, Маркес и Алиенде. 

Беше важна стъпка за мен. Не че е било различно до този момент, но сега го осъзнавах. Осъзнавах че сериозните персонажи ме плашат и задушават. От друга страна, щях да се разпадна от потъването във фикцията, колкото и да ме привличаше. Имах нужда да дишам, да обдишвам собствената си фантасмагорична личност, която е по-сродна с карнавалните шествия, цирка и любимите ми медни инструменти, отколкото с организациите, семействата и щрайха. 

Оттогава се заех съвсем сериозно да търся баланс между дозите сигурност и дисциплина и тези, от които си поемах дъх, летях и пишех. Доста трудна задача, чийто успех е променлив и досега. 

Двойнсвеността. Ето я и тук. Но в по-цивилизован вид. Като две страни, но на една и съща монета.

Така че става дума за едно и също. Всъщност именно прословутият баланс прави така, че лицето и опакото да не са различни.