Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 36


36.

Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията. 
В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца.
През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го.


В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци. 
Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях. 
Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да играя, че тогава не можех да се спра. Какво ли не правехме: книги, парфюми, пера, перуки, облекла, тюл, преводи, гротескно доизмислени факти от хрониката на културния живот, летене, падане по скали, спасяване на котки, Париж, Белград, Пазарджик, Созопол, кроежи за печелене на пари с люти чушки, падане под собствена кола и под вървящо назад такси, препускане по тъмни улици с кучета, Фродо, снимки, музики, козни. Къщата ми стана по странен начин привлекатвлна, там после и междувременно живяха и Лина и Жасмина.
По това време започвах да разбирам, че единственото, което ме интересува е да живея магически. Звучи несериозно, но е много сериозно. Като в книги на Селма Лагерльоф, Маркес и Алиенде. 
Беше важна стъпка за мен. Не че е било различно до този момент, но сега го осъзнавах. Осъзнавах че сериозните персонажи ме плашат и задушават. От друга страна, щях да се разпадна от потъването във фикцията, колкото и да ме привличаше. Имах нужда да дишам, да обдишвам собствената си фантасмагорична личност, която е по-сродна с карнавалните шествия, цирка и любимите ми медни инструменти, отколкото с организациите, семействата и щрайха. 

Оттогава се заех съвсем сериозно да търся баланс между дозите сигурност и дисциплина и тези, от които си поемах дъх, летях и пишех. Доста трудна задача, чийто успех е променлив и досега. 
Двойнсвеността. Ето я и тук. Но в по-цивилизован вид. Като две страни, но на една и съща монета.
Така че става дума за едно и също. Всъщност именно прословутият баланс прави така, че лицето и опакото да не са различни. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици