Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 36


36.

Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията. 
В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца.
През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го.


В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци. 
Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях. 
Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да играя, че тогава не можех да се спра. Какво ли не правехме: книги, парфюми, пера, перуки, облекла, тюл, преводи, гротескно доизмислени факти от хрониката на културния живот, летене, падане по скали, спасяване на котки, Париж, Белград, Пазарджик, Созопол, кроежи за печелене на пари с люти чушки, падане под собствена кола и под вървящо назад такси, препускане по тъмни улици с кучета, Фродо, снимки, музики, козни. Къщата ми стана по странен начин привлекатвлна, там после и междувременно живяха и Лина и Жасмина.
По това време започвах да разбирам, че единственото, което ме интересува е да живея магически. Звучи несериозно, но е много сериозно. Като в книги на Селма Лагерльоф, Маркес и Алиенде. 
Беше важна стъпка за мен. Не че е било различно до този момент, но сега го осъзнавах. Осъзнавах че сериозните персонажи ме плашат и задушават. От друга страна, щях да се разпадна от потъването във фикцията, колкото и да ме привличаше. Имах нужда да дишам, да обдишвам собствената си фантасмагорична личност, която е по-сродна с карнавалните шествия, цирка и любимите ми медни инструменти, отколкото с организациите, семействата и щрайха. 

Оттогава се заех съвсем сериозно да търся баланс между дозите сигурност и дисциплина и тези, от които си поемах дъх, летях и пишех. Доста трудна задача, чийто успех е променлив и досега. 
Двойнсвеността. Ето я и тук. Но в по-цивилизован вид. Като две страни, но на една и съща монета.
Така че става дума за едно и също. Всъщност именно прословутият баланс прави така, че лицето и опакото да не са различни. 
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Между големия и малкия разказ. Коментари върху текстовата организация на „Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева

        В този семинар се опитваме да разговаряме върху начина, по който Вера Мутафчиева изгражда своите исторически и литературни текстове. Избрах да разсъждавам върху присъствието и пресичането (засечките, би казала В. М.) на двата типа дискурсивност в романа „Аз, Анна Комнина“, който би могъл да се нарече исторически роман, доколкото в него е разказан животът на историческа личност, дъщеря, внучка и съпруга на василевси от епохата на Алекси Комнин, както и исторически автор на хрониката „Алексиада“.   Едва ли за някого е останала незабелязана характерната за Вера Мутафчиева присмехулност. Тя не е присъща само на личността на авторката, но и на текстовете й. Отбелязвам това в самото начало, тъй като именно присмехулството, или по-скоро неговата непреодолимост, маркира спецификата на прозата на Вера Мутафчиева. Избрах присмехулството, а не сатирата, иронията, сарказма, защото те са литературни фигури, а то е по-близко като понятие ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЛОРА КАРАВЕЛОВА. Психоаналитичен портрет на една дама

    ИСТОРИЯ   1. Роли. Преди всичко Лора Каравелова е дъщеря и племенница, по-късно съпруга и майка, накрая – съпруга и самотна любима. Така я вижда обществото, а то, за разлика от днешното, е по-консервативно в духа на буржоазната традиция. Всички личности от семейното и съпружеското й обкръжение са публични: чичо (Любен Каравелов), баща (Петко Каравелов), майка (Екатерина Каравелова), първи съпруг (Иван Дрянков), втори съпруг (Пейо Яворов). Би могло дори да се каже, че сам по себе си, всеки от тях е мерило за постигнат успех. Пейо Яворов, мъжът в края на живота й, е един от най-противоречивите и поляризиращи страстите образи. Нещо повече, самият той е взривяващ консерватизма на българската буржоазия. Лора е отгледана и възпитана не като дама. И двамата й родители са хора, които действат според идеи и идеали. И двамата притежават воля в излишък, за да преследват цели, да ги осъществяват, да се противопоставят и да превъзмогват, особено в случая на Екатери...
Публикуване на коментар
Прочетете още