27.
„Всичко се лекува”, каза ми една млада жена от остров Маргарита, Пепи, която почина от рак. Запознах се с нея в София, колкото да ми даде първата здравословна програма за хранене. Беше дошла да направи химиотерапевтична сесия, а аз бях току-що оперирана. Много залагах на Пепи. Мъжът й и тя живееха на остров Маргарита и имаха здравословен център, отглеждаха билки и зеленчуци, разработваха туроператорска фирма. Пепи се върна на острова и беше добре, приятелите, които ме запознаха с нея разказваха за мъжа й, ученик на д-р Тошков, за соковете и здравословното хранене, чистия въздух, биопрепаратите и т н.
Година след година питах как е Пепи и ми отговаряха, че е добре. После от имейла й започанаха да се разпращат молитви на испански до колективни адреси. Година след година. На осмата или на деветата година научих, че е починала. Приятелите бяха крили от мен, че е имало рецидив.
Виждала съм я само веднъж за половин час. Но нейната смърт ме засегна. Може би защото беше човекът, който ми каза “Всичко се лекува”.
Да се лекува нещо означава ли да не се умре?
Да се излекува онова, което причинява смъртта? Сигурно Пепи е имала нещо друго предвид.
Смъртта идва, когато се съгласиш да дойде. А лекуването, лекуването ... е път към съгласяването.
Коментари
Публикуване на коментар