Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 33


33.

Един ден, полу като провокация, полу като самосъжаление, казах на майка си: “Аз си нямам свой дом”. Тя реагира начаса без нито за миг да се замисли: “Ти имаше. И всичко пропиля”.
Вярно е. И невярно. 
Но понеже разсъжденията ми са все за подмолните неща и стратегии, следва да кажа, че сигурно е права. 
Имах дом, на площад Македония. Там дойде Ивайло и домът стана наш. Там се роди Климент. 


Обичах много тази къща, чувствах я своя, харесвах я. Тя беше повратното място, откъдето животът можеше да стане истински. Беше и благословено място за приятели. От него тръгват повечето ни компании и приятелства.
И после, и после ...

Връзката ни започна да се разпада, цялото ми същество също се разпадаше - на фасове и водки.
Позволих къщата да бъде заменена за друга. Опитах се да живея там и да я харесам. Не се случи.
Дадохме я под наем, продадохме мебелите.
И после заминахме за Франция и се разведохме. Когато се върнах, Климент беше на 18 и апартаментът стана негов дом. 
Това е кратката история. 
А дългата е, че след Македония не исках повече да имам постоянен дом. Харесваше ми да си играя и да обзвеждам различни и поредни апартаменти - из Париж и София. Казвах “аз нямам нищо” и флиртувах с това. Кукувица. Лилит. 

Всичко пропилях, или всичко проиграх? 
Пропилях е отговор-шамар на носталгичния ми въпрос към мама.
Проиграх е по-точната дума. Проигравам не само дома си, но и даденото ми време. Играя си на дом. Играя си на време. 

Също като с възлите, в буквалния смисъл съм близка с хазарта. Не бих казала, че го обичам. Той ми е присъщ. Имала съм няколко случая, в които да го установя. И винаги излизах със “страх и трепет”. Ето го моят повелител. 
Ако можех, бих прекарала живота си в игра на хазарт. 
Но това е фалшиво изречение. Защото всеки може. Друг въпрос е колко продължава това. 
И понеже не го практикувам, хазартът нахлува по всички други жизнени линии. 

Да бях станала акробатическа танцорка. Циркова. С много риск. Това също би била добра професия за мен. Но с вече пропиляна възможност.
В първи клас минаха някакви треньори и ме избраха в час по физическо, за да тренирам акробатика. Отидох в стадион Славия само веднъж. Беше фантастично. Премятаха ме. За един час и без капка страх се научих да се появявявам отгоре на пирамидата. Аплодираха ме. В залата имаше и огледала. 
После бързо слязох на земята със забраната от родителите ми да стъвам повече там.

Талант за възли, за акробатика. Донякъде езиков. 
Но не и за сериозен живот. Сериозен?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала В...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици...
Публикуване на коментар
Прочетете още