Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 31


31.

Интересното е, че баща ми и аз се разболяхме от рак по едно и също време. Сега живеем заедно, без майка ми, която си отиде. Мен ме оперираха на 3-ти ноември, а него - на 5-ти. 

Днес седим и се кумим един срещу друг. Пробвах някои леки трикове, за да го разприказвам. Не става, железен е. И все пак, не мога да са отърва от чувството, че и двамата сме все още тук, за да свършим някаква работа. Дали един с друг? Дали един за другиго? Дали за някого другиго? Но в комбина. Както когато ядем заедно люти чушки. 

А и себе си пробвах. Кипвам, подобно на него, много бързо. Гледам го и виждам себе си в огледало. Всичко, което ме дразни у него, правя и аз. И все пак, този, който налага мълчание, е той. Това е разликата.
Аз се развих като човек на езика в това безезиково семейство. Позволявам си да го описвам. Толкова по-зле за тях.

Част от мълчаливата позиционна война между мен и баща ми е: как човек се грижи за себе си? Аз недоволствам срещу неговия начин, той - срещу моя. Той обича лекарства и лекари, аз - не. Той се храни с нишесте и въглехидрати, аз не. Той се пази от акохол - аз не. Той недоволства срещу моите авокадо, броколи, селъри и сьомга, овесени трици и неядене на хляб. Аз обичам холистични медицински системи, почти не вземам лекарства (само при пристъп на мигрена). Той пие по десет хапчета наведнъж по три пъти на ден. Когато се срещаме посреднощ в кухнята, той ми съска да взема приспивателно. Аз не вземам. Той си прави изследвания, аз - не. 

В едно сме единодушни - пушим. Мораториум.
Сигурно съм едно от малкото деца, чиите родители не само не са били смутени, че пуши, но и са го канели да пуши с тях (майка ми). Пропуших много късно, Климент беше на 5-6 години. С мама. Пушенето е нещо като фамилен герб. Ако имахме такъв, щеше да е с две кръстосани цигари и възторжени пушеци наоколо. 

На първата Коледа, след като се преместих при баща си, той ми подари кукла, която лежи по корем, пее, рита и просветва. На втората - изящна месингова статуетка на голо момиче. Няма да анализирам. Или по-нататък.
Играта на баща ми е да се прави на груб, нетактичен, земен. Повече, отколкото е.  А моята - на възвисена, деликатна, недостъпна. Повече, отколкото съм. 

Ако и умрем заедно, това ще е върхът. Или общото ни падение.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд
Публикуване на коментар
Прочетете още