31.
Интересното е, че баща ми и аз се разболяхме от рак по едно и също време. Сега живеем заедно, без майка ми, която си отиде. Мен ме оперираха на 3-ти ноември, а него - на 5-ти.
Днес седим и се кумим един срещу друг. Пробвах някои леки трикове, за да го разприказвам. Не става, железен е. И все пак, не мога да са отърва от чувството, че и двамата сме все още тук, за да свършим някаква работа. Дали един с друг? Дали един за другиго? Дали за някого другиго? Но в комбина. Както когато ядем заедно люти чушки.
А и себе си пробвах. Кипвам, подобно на него, много бързо. Гледам го и виждам себе си в огледало. Всичко, което ме дразни у него, правя и аз. И все пак, този, който налага мълчание, е той. Това е разликата.
Аз се развих като човек на езика в това безезиково семейство. Позволявам си да го описвам. Толкова по-зле за тях.
Част от мълчаливата позиционна война между мен и баща ми е: как човек се грижи за себе си? Аз недоволствам срещу неговия начин, той - срещу моя. Той обича лекарства и лекари, аз - не. Той се храни с нишесте и въглехидрати, аз не. Той се пази от акохол - аз не. Той недоволства срещу моите авокадо, броколи, селъри и сьомга, овесени трици и неядене на хляб. Аз обичам холистични медицински системи, почти не вземам лекарства (само при пристъп на мигрена). Той пие по десет хапчета наведнъж по три пъти на ден. Когато се срещаме посреднощ в кухнята, той ми съска да взема приспивателно. Аз не вземам. Той си прави изследвания, аз - не.
В едно сме единодушни - пушим. Мораториум.
Сигурно съм едно от малкото деца, чиите родители не само не са били смутени, че пуши, но и са го канели да пуши с тях (майка ми). Пропуших много късно, Климент беше на 5-6 години. С мама. Пушенето е нещо като фамилен герб. Ако имахме такъв, щеше да е с две кръстосани цигари и възторжени пушеци наоколо.
На първата Коледа, след като се преместих при баща си, той ми подари кукла, която лежи по корем, пее, рита и просветва. На втората - изящна месингова статуетка на голо момиче. Няма да анализирам. Или по-нататък.
Играта на баща ми е да се прави на груб, нетактичен, земен. Повече, отколкото е. А моята - на възвисена, деликатна, недостъпна. Повече, отколкото съм.
Ако и умрем заедно, това ще е върхът. Или общото ни падение.
Коментари
Публикуване на коментар