Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 25


25.
Ето на какво подлагах близките си хора. Можех да развързвам възли, но не и своя. И все пак, средството ми беше дадено.  
Освен това, историята не беше започнала вчера. Ако не се бях разболяла от рак, всичко това можеше да мине за невроза. Днес се питам какво е преживял Ивайло, за да се стигне до разпада на брак, който започна като перфектен и в който се роди с любов и радост Климент. Никога не говорихме за това. Живяхме заедно малко повече от 10 години, които може би щяха да бъдат по-малко, ако не беше специфичната приятелска среда. Колко лудости и знаменити неща се сътвориха в нея! Въпреки мъглата над брака ни, въпреки изглеждащия тогава вечен социализъм, живяхме, прочетохме, открихме и изговорхме неща, които сега са достъпни и поднесени наготово в интернет и никой не им обръща внимание. Имахме една вярност – интелектуалната, а не помежду си, защото това беше еснафско. Интелигентен и налуден свят, в който беше възможно да се четат Клод Леви-Строс, Витгенщайн и Фройд, да се пишат рок опери и песни, да се играят радио и театрални пиеси, да се „издават” вестници, енциклопедии, органони, пастиши на класици, да се сътворяват „сексуални комплекти”, гадателски карти, мезози, хороскопи и какво ли не още. Концепциите бяха естетически издържани и изпълнени доколкото е възможно от аматьори. Бяхаме алчни, здрави, щедри, красиви, диви, почти нямаше интриги и завист, само вдъхновения. Защото книгите бяха над всичко. Толкова шеметно живяхме, че нещастието отсъстваше. Всъщност, беше там, но не му обръщах внимание.  Да се бориш за любовта си, и пази Боже, за брака си, не беше в бон тон-а. 
Но въпреки този декадентски манеж, в разпада на пробитата като дървено буре система, аз не знаех на кой свят съм. Още тогава чувствах, „не е това”. Нямах критерии, реагирах първосигнално, рафинирният и култивиран Ивайло сигурно не е знаел какво да прави с мен. Както казваше майка ми, когато ме видеше в палтото ми, което метеше земята и с дивите ми коси до кръста: „Добре, че си хубава”.
Никой не ми обръщаше особено внимание, освен Миглена и по-късно – Андрей. Можеш, умна си, можеш, умна си. Мантра. Странното е, че ако не всички, повечето хора ме обичаха. Между 20-та си 30-та си година съм била толкова харесвана, колкото и после до 40-та в Париж. Странно е, наистина. Затова, когато си казах добре, готова съм за смъртта, усетих колко изпълнена съм с тази любов. 
Но това беше ново. Не умеех да се чувствам обичана. Любовта все трябва да се вижда отнякъде. През заплахата от смъртта ли трябваше да се почувствам обичана, осъществена, окрайностена? Осмислена. Дойде краят, да го вземем.
Само че енергията продължаваше да напира в мен. Дано се укроти, иначе смъртта ми ще е страшна. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк
Публикуване на коментар
Прочетете още

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд
Публикуване на коментар
Прочетете още