Пропускане към основното съдържание

За ДЕПРЕСИЯТА - С ЛЮБОВ

Публикувано в УебКафе през октомври 2015


Депресията е нещо като система за сигурност с обратен знак. Около личността се изгражда мощна защитна капсула, която се състои не от сила, а от слабост. Отказът, отливът, оттеглянето в недосегаема дълбочина, обръщане на гръб към света и реалния живот, който вече не се допуска във фортификацията.
Това, разбира се, е метафорично описание на крайното състояние на клиничната депресия. Сравнението с чувството ни за сигурност е основателно, доколкото то също е изцяло лично усещане, също така е многостранно и сложно съставено, както и всички знаци по които разпознаваме депресията или поне някои нейни единични пипала.

Много е писано и говорено за депресията, особено през периодите на смяна на сезони, какъвто е настоящият.
Нарушения на съня, тревожност, самообвинения, загуба на самоувереност, липса на воля, вина, неспособнст за концентрация, слаб мускулен тонус и апетит, чувство за безкрайна тъга по загубата на нещо, което е нито по-малко, нито повече от целия ни живот ... и в крайна сметка - вътрешна абдикация. Депресията има тази способност да бъде неопределена и дифузна, всеобхващаща като мъгла.
Хората с депресивнна симптоматика престават да вършат каквото и да било друго и се отдават на работата по тъгуването. Няма нищо по-мъчително от това състояние на живеене извън живота в смъртта. Затова и рискът от суицидност, или посягане на собствения живот, е особено висок.
Депресиите са класифицирани в учебниците - реактивна, маниакална (при биполярен синдром), сезонна, постнатална и др.

Същевременно ни предупреждават: ако имате дефицит на витамин Д или недиагностициран хипотироидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), ако кръвната ви захар е ниска, дехидратирани сте или страдате неидентифицирани непоносимости към определени храни или изпитвате пост-кофеиновия ефект два-три часа след изпиването на силно кафе, това не е депресия, а се дължи на изброените фактори. Тук под общ знаменател се имат предвид, всички, които малко или много употребяват амфетаминоподобни вещества, покачващи допаминовите нива, и често стават обект на паник-атаки, избухване в сълзи, непоносимост към околните и към ситуациите и т н.

Сложността на въпроса с депресията започва когато някой ви каже, или сами го помислите: “Това не е депресия, липсва ми витамин Д”.
Работата е там, че може да ви липсва витамин Д, но или неговото набавяне да не промени депресивното ви състояние, или недостигът на витамин Д да се дължи на по-сложни психо-физико-химично-електролизни процеси в организма, които трудно се диагностицират и овладяват дори днес.
Обичайната помощ при диагностицирани сиптоми, епизоди или състояния на депресия (да, депресията е на много нива и пластове, с много лица, също като чувството ни за сигурност) е лекарствена и психотерапевтична.
Депресиите са едно от най-трудните и устойчиви заболявания. Често се повлияват добре от лечението, на пациентите им олеква от изпитаната непоносима тежест, но депресивното състояние само се е оттеглило и чака реда си, за да се появи отново.
Симптомите и знаците за депресия често се пренебрегват, защото за тях във всекидневния живот има имена и следователно, човек мисли, че знае за какво става дума и как да се справи.  Уморил съм се - ще си взема отпуск. Не мога да спя - ще взема сънотворно. Не ми се прави нищо - защото не ме разбират в работата. Не ми се яде - още по-добре. Тъжен съм - ще си пийна нещо. Нямам желание - ще мобилизирам волята си.
Лошото е, че минава време преди самият засегнат да започне да се пита и постепенно да си дава сметка, че му е все по-трудно да противодейства, а и да убеждава себе си. Докато един ден се окаже с променен начин на живот, с променени отношения с околните, с променен профил. Но дори и тогава мнозина продължават - дори това е по-честият случай - да отричат нуждата от помощ.
Защото някъде дълбоко в себе си усещат, че ако тръгнат по този път, ако се конфронтират с депресията, ще се конфронтират със самите себе си, обхванати от тази непоносима и вездесъща тъга.
А, както знаем, това е най-трудната битка.
Хората се колебаят и не смеят да посветят време и сили на тази битка. Искат си живота обратно, веднага или бързо, искат да станат каквито са си били. И затова не могат да бъдат винени.
Защото се опитваме да справим както можем според силите си.
Но именно онова  дълго време, през което знаците са пренебрегвани или преодолявани с воля (към което ни подтикват и всички близки и приятели), ОНОВА ДЪЛГО ВРЕМЕ на неосъзнатост и стискане на зъби (защото сме майки, защото сме мъже), това именно дълго време сега е нужно, за да се върнем и да разгледаме едно по едно нещата в нас - защо са точно такива, а не други, тези само наши реакции, емоции, връзки межу събития, болки и желания.
Такава е по същество всяка терапия. Малко хора имат смелостта и упоритостта да я правят докато е нужно. Всички предпочитаме да изпием хапчето и да се събудим здрави. Или да се срещнем няколко пъти с психотерапевт, а после да го зарежем под предлог, че не виждаме полза. Не можем да се обвиняваме за това желание - защо да губим време в само-опознаване и само-осъзнаване, когато ни се живее, живее, живее ... “Самилекуваме се” често с приятели, често с трапезна веселба, понякога с пътуване.
Лошото е, че депресията е обратното на живеенето. Изтръгнато от душата ни, или погребано някъде е тъкмо желанието за живот.
Депресията, подобно всички болести и болки, ни предлага като в огледало да прочетем отзад-напред начина по който живеем, начина по който изобщо съществуваме в този свят.
Не ни се чете. Имаме друга работа. Инженери и търговци сме, управители и пътешествници, спортисти и учители, художници и артисти. Защо пък да вършим и работата на психиатрите?

Когато и ако депресията стигне до съзнанието ни като застрашаващо събитие, повечето хора се лекуват - вземат лекарства, участват в терапевтични групи, консултират се и следват съветите на лекарите си. Доказано е, че при депресия има нарушено невротрансмитерно равновесие . Клетките в мозъка ни комуникират помежду си чрез невротрансмитери, които регулират емоциите, движенията, мислите, когнитивните ни функции (памет, концентрация, способност за правене на оценки), както и функции, свързани с оцеляването ни като сън, апетит, храносмилане, отделяне, рефлекси и др.
Причината за нарушения баланс при невротрансмитерите е неизвестна, или поне - не непосредствено известна (наследствени фактори, хормонален дисбаланс, наркотици и алкохол, загуба на близки и т. н). Всичко останало влиза в сферата на  научните наблюдения и заключения на поколения клиници и теоретици.
Но причината за нарушения баланс може да е от структурно-психично естетство, затова е необходима и паралена на медикаментозното лечение психотерпевтична работа.

Работата е там, че псхологическото състояние може да се повлияе положително и от лекарства, и от терапия, и от смяна на начина на живот или на обкръжението. Това подобрение може да продължи неопределено дълго, може би завинаги.
Ала когато причината, или по-скоро причините в тяхната комплексност не са налице, в живота ни ще остане онзи произвол, онази вероятност депресията да се върне. В същата или в различна форма. Впрочем, употребата на упойващи вещества, включително неумерената употреба на алкохол и никотин, са проява на самолечение на неосъзната или игнорирана депресия. Така да се каже, превърната форма на “лечение”, защото, подобно на хапчетата, носят временно облекчение, а впоследствие утежняват картината.

От всичко казано дотук като че ли спасение от депресията няма. Затова именно започнах с аналогия с чувството за сигурност. То е въпрос на индивидиален усет за всекиго, може би дори - на чувство за самосъхранение.
За един сигурността се състои в родителско семейство, за друг - в многобройни братя и сестри, за трети - в добро здраве, за четвърти - в добронамереното отношение на съседите към него, за пети - гражданският мир и т н.
Колкото хора, толкова и сигурности.
Има един праг, който, ако се наруши, сигурността ни се срива, а с нея и качеството на живота ни.
С депресията случаят е подобен. Въпросът е - докога можем да издържим? Ако е до края на живота ни - добре. Но ако се наложи да потърсим помощ преди това, нека знаем, че състоянието ни, колкото и лично да се преживява, има тежки и мъчителни последици върху отношенята ни с най-близките. С други думи, този личен въпрос никога не е само личен въпрос, тъй като всички средства, които използваме, за да се “държим”, могат да имат негативни ефекти върху семейството ни. “Самолечението”, проявите на воля и на инат, които в други области на живота ни могат да се нарекат отговорност, тук са с обратен знак - колкото по-голям натиск оказваме върху себе си, толкова повече се засилва реактивността на състоянието ни. Като клиничен термин в психологията депресията е въведена през 1905 г. Названието посочва (от латински deprimere), отсъствие на натиск.
Затова и се срещат депресивни симптоматики след преживяна загуба, тежко заболяване, травми, стрес и др.
И именно защото характеристиките на депресията ни съпътстват на всяка крачка, затова е добре сами да бъдем охрана на равновесието си и да не се налага да търсим помощ, когато стане късно. А да бъдем бдителни, означава да се отнасяме с разбиране и толерантност към себе си.




Коментари

Популярни публикации от този блог

История Първа. Домино. История Втора. Думи

Не знам как случи се така, че вече станахме приятели. И ето -  протегна се малка ръка, И пипна и хвана ръката ми. Здравей ти, момченце, дошло от небето! Не-е, аз не от небето. а от мама и тати. И ето, ще дам да ме гушнеш ..., е не, но може ... мечето! Смее се той и смея се аз, и вече изпадам чак във захлас, Но Сашко, защото така му е името не само във стих, ме гледа и казва “Ела!”. Но не бих  и повярвала, или помислила, колко ли лошо е детето да писне, или да му писне от разни любезности от възрасти разни събрани нелепости. Показвам кутия една от дърво, тежка, червена и дрънка отвътре. Обръща я мигом и без колебание изсипва навън онова съдържание, От плочки на домино, слонова кост, Да види защо ли се леят и пеят, как само потракват и колко са много! И колко са звучни, и гладки и ... сладки! И рови и крие ръцете си в тях, докато баба му Бена стане за смях. Защо ли изобщо си мисля, че зная как се играе на домино. Т’

ИНТЕРВЮ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2019

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?   А.С. - Живеех във Франция, когато излезе първата ми книга през 1995 г. Никога нищо не съм си казвала по повод изданията на книгите си. Винаги е имало някакво удивление от събитието, сякаш то не се случва на мен, а на някого другиго. Винаги ме е съпътствало някакво “Не може да бъде”. Аз съм от тези, които приемат събитията като вълшебства.   Как избирате заглавия за книгите си?   А.С. - Не избирам заглавията, те сами се избират. Застават пред мен като надписи. Така се е случвало, че заглавията ми са леко криптирани, като гатанки, или ключове към книгата. Имам заглавието още от самото начало и то е нещо като владетел на случващото се по-нататък. Или книгата в минатюра. Не помня да съм променяла заглавие след като книгата е завършена. Но и не мога да пиша без заглавие.   Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква определена атмосфера, обстановка, нагласа. Имате ли р

ДНЕВНИК 36

36. Така полека-лека се придвижвах през годините: 2003-04-05-06-07 ... Вече три, после четири години от операцията.  В края на четвъртата престанах да ходя в диспансера. Ходех при Канисков. Но по-рядко, на всеки 2-3 месеца. През тази година реших, че искам да живея сама. Винаги съм изпитвала огромна и неотложна нужда от своя стая, от свое място, неприкосновено, писателско, момичешко, магическо. Осъществих го. В този перод бяхме много близки с Надя. Същински карнавал. Толкова много не съм се забавлявала нито преди това, нито след това. С изключение може би на годините на площад Македония и в Драгалевци.  Карнавал в силния смисъл на думата. Надолу с главата. Бомбаридархме се с хрумвания, едно от друго по-нелепи и красиви, напълно осъществими и осъществявани докато се говори за тях.  Мисля, че създадохме условен рефлекс за смях и забавление. Делта Ентъртеймънт както е името на фирмата, издаваща Алтера,  беше по-подходящо за нашите палавини. Толкова много обичам да игра