ДЕН 42
Светът започна леко да се преобръща. От едната страна на другата. Бавно, изпълнен с тревога дали ще успее да се преобърне докрай. Със съмнения дали изобщо да се преобръща. Но започна. Страх го е, че ще се върне в началното си положение и затова си казва, че може би пък е било по-добре без никакво преобръщане. Казва си също, че работата е обратима и какво като не стане. И докато бавно и незабележимо се преобръща, разпилява първоначалния си импулс в страхове, оплакване и съмнения. Така че импулс вече няма. А някакво трудно волево движение.
По някое време се сеща, че вместо да стане по лесния, преобръщането става по трудния начин. Унищожил е цялата помощ от първоначалното си вдъхновение, търсейки всевъзможни доказателства за неуспешен край. Дори си представя преобърнатото си положение като неудобно, лишено от сигурност и уют. И докато всичко това трае, светът започва да става все по-голям, все по-дебел. Нараства и обраства с подробни описания на трудностите, несправедливостите, липсата на разбиране и интерес, тоталното отсъствие на отговрност у всички и всичко, непоносимия лош вкус и пошли занимания. Дори с престъпления, технологии, твърди частици и тероризъм. Станал е толкова необозримо огромен, че е заседнал в междинно положение, някъде на около 1/10 от първоначалната си плоскост. Но поне се окръгля все повече, макар и да не може да обозре периферията си. И това е нещо, казва си. И това също е свят.
Светът започна леко да се преобръща. От едната страна на другата. Бавно, изпълнен с тревога дали ще успее да се преобърне докрай. Със съмнения дали изобщо да се преобръща. Но започна. Страх го е, че ще се върне в началното си положение и затова си казва, че може би пък е било по-добре без никакво преобръщане. Казва си също, че работата е обратима и какво като не стане. И докато бавно и незабележимо се преобръща, разпилява първоначалния си импулс в страхове, оплакване и съмнения. Така че импулс вече няма. А някакво трудно волево движение.
По някое време се сеща, че вместо да стане по лесния, преобръщането става по трудния начин. Унищожил е цялата помощ от първоначалното си вдъхновение, търсейки всевъзможни доказателства за неуспешен край. Дори си представя преобърнатото си положение като неудобно, лишено от сигурност и уют. И докато всичко това трае, светът започва да става все по-голям, все по-дебел. Нараства и обраства с подробни описания на трудностите, несправедливостите, липсата на разбиране и интерес, тоталното отсъствие на отговрност у всички и всичко, непоносимия лош вкус и пошли занимания. Дори с престъпления, технологии, твърди частици и тероризъм. Станал е толкова необозримо огромен, че е заседнал в междинно положение, някъде на около 1/10 от първоначалната си плоскост. Но поне се окръгля все повече, макар и да не може да обозре периферията си. И това е нещо, казва си. И това също е свят.
Коментари
Публикуване на коментар