Пропускане към основното съдържание

ДЕН 42

ДЕН 42


Светът започна леко да се преобръща. От едната страна на другата. Бавно, изпълнен с тревога дали ще успее да се преобърне докрай. Със съмнения дали изобщо да се преобръща. Но започна. Страх го е, че ще се върне в началното си положение и затова си казва, че може би пък е било по-добре без никакво преобръщане. Казва си също, че работата е обратима и какво като не стане. И докато бавно и незабележимо се преобръща, разпилява първоначалния си импулс в страхове, оплакване и съмнения. Така че импулс вече няма. А някакво трудно волево движение.
По някое време се сеща, че вместо да стане по лесния, преобръщането става по трудния начин. Унищожил е цялата помощ от първоначалното си вдъхновение, търсейки всевъзможни доказателства за неуспешен край. Дори си представя преобърнатото си положение като неудобно, лишено от сигурност и уют. И докато всичко това трае, светът започва да става все по-голям, все по-дебел. Нараства и обраства с подробни описания на трудностите, несправедливостите, липсата на разбиране и интерес, тоталното отсъствие на отговрност у всички и всичко, непоносимия лош вкус и пошли занимания. Дори с престъпления, технологии, твърди частици и тероризъм. Станал е толкова необозримо огромен, че е заседнал в междинно положение, някъде на около 1/10 от първоначалната си плоскост. Но поне се окръгля все повече, макар и да не може да обозре периферията си. И това е нещо, казва си. И това също е свят.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици