Пропускане към основното съдържание

ДЕН 42

ДЕН 42


Светът започна леко да се преобръща. От едната страна на другата. Бавно, изпълнен с тревога дали ще успее да се преобърне докрай. Със съмнения дали изобщо да се преобръща. Но започна. Страх го е, че ще се върне в началното си положение и затова си казва, че може би пък е било по-добре без никакво преобръщане. Казва си също, че работата е обратима и какво като не стане. И докато бавно и незабележимо се преобръща, разпилява първоначалния си импулс в страхове, оплакване и съмнения. Така че импулс вече няма. А някакво трудно волево движение.
По някое време се сеща, че вместо да стане по лесния, преобръщането става по трудния начин. Унищожил е цялата помощ от първоначалното си вдъхновение, търсейки всевъзможни доказателства за неуспешен край. Дори си представя преобърнатото си положение като неудобно, лишено от сигурност и уют. И докато всичко това трае, светът започва да става все по-голям, все по-дебел. Нараства и обраства с подробни описания на трудностите, несправедливостите, липсата на разбиране и интерес, тоталното отсъствие на отговрност у всички и всичко, непоносимия лош вкус и пошли занимания. Дори с престъпления, технологии, твърди частици и тероризъм. Станал е толкова необозримо огромен, че е заседнал в междинно положение, някъде на около 1/10 от първоначалната си плоскост. Но поне се окръгля все повече, макар и да не може да обозре периферията си. И това е нещо, казва си. И това също е свят.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала В...

Огледалните светове на Маргьорит Дюрас

      Името на М. Дюрас се свързва с литературния феномен „нов роман" през 70-те години на миналия век. Тук ще спомена френските писатели от това направление като Мишел Бютор, Клод Симон, Ален Роб-Грийе, Натали Сарот. Същевременно обаче творчеството на Дюрас се превръща в привилегирован обект на изследване в академичните и психоаналитични среди, като апогеят на интереса към него са 80-те и 90-те години. Доколко Дюрас е ортодоксална представителка на литературната вълна, не е предмет на този текст. Ще спомена само, че книгите, написани от нея през последните двайсет години от живота й, се очакват с интерес, превръщат се в пазарни кампании и литературни събития. Част от творбите й са филмирани от самата нея („Индия Сонг", "Натали Гранж", "Бакстър, Вера Бакстър", "Жената от Ганг", "Морякът от Гибралтар", "Следобедите на г-н Андесмас", "Човекът от Атлантика" и т.н.), други, като „Любовникът", са екранизирани...