Пропускане към основното съдържание

ДЕН 42

ДЕН 42


Светът започна леко да се преобръща. От едната страна на другата. Бавно, изпълнен с тревога дали ще успее да се преобърне докрай. Със съмнения дали изобщо да се преобръща. Но започна. Страх го е, че ще се върне в началното си положение и затова си казва, че може би пък е било по-добре без никакво преобръщане. Казва си също, че работата е обратима и какво като не стане. И докато бавно и незабележимо се преобръща, разпилява първоначалния си импулс в страхове, оплакване и съмнения. Така че импулс вече няма. А някакво трудно волево движение.
По някое време се сеща, че вместо да стане по лесния, преобръщането става по трудния начин. Унищожил е цялата помощ от първоначалното си вдъхновение, търсейки всевъзможни доказателства за неуспешен край. Дори си представя преобърнатото си положение като неудобно, лишено от сигурност и уют. И докато всичко това трае, светът започва да става все по-голям, все по-дебел. Нараства и обраства с подробни описания на трудностите, несправедливостите, липсата на разбиране и интерес, тоталното отсъствие на отговрност у всички и всичко, непоносимия лош вкус и пошли занимания. Дори с престъпления, технологии, твърди частици и тероризъм. Станал е толкова необозримо огромен, че е заседнал в междинно положение, някъде на около 1/10 от първоначалната си плоскост. Но поне се окръгля все повече, макар и да не може да обозре периферията си. И това е нещо, казва си. И това също е свят.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разговор с Албена Стамболова по повод новата й книга Драки и къпини, издадена от Факел

    Не сте от писателите, които се опитват да вадят нова книга всяка година. Колко време мина от написването на „Авантюра, за да мине времето" до този сборник за Боженци? Защо беше тази пауза?   От издаването на последния ми роман минаха 13 години. Много време, през което контекстът на книгозидаването в България бавно се променяше. По-специално - за българските автори. Когато издадох 4 книги между 2001 и 2007 г. ситуацията беше друга. Тогава малки селективни издателства все още провеждаха политика чрез избора си и така създаваха профила си. От около 6-7 години картината е много различна. Издатели охотно приемат да издават, защото имат право на ISBN и авторите си плащат. За мен това не е нормален процес. Трябваше ми време, за да схвана за какво става дума и да открия издателя, който има отношение към това, което издава. Важно е за мен. Имаше моменти, в които си мислех, че издаването на книги вече не ме интересува. За щастие, го преодолях. Защото писането продължа...

Огледалните светове на Маргьорит Дюрас

      Името на М. Дюрас се свързва с литературния феномен „нов роман" през 70-те години на миналия век. Тук ще спомена френските писатели от това направление като Мишел Бютор, Клод Симон, Ален Роб-Грийе, Натали Сарот. Същевременно обаче творчеството на Дюрас се превръща в привилегирован обект на изследване в академичните и психоаналитични среди, като апогеят на интереса към него са 80-те и 90-те години. Доколко Дюрас е ортодоксална представителка на литературната вълна, не е предмет на този текст. Ще спомена само, че книгите, написани от нея през последните двайсет години от живота й, се очакват с интерес, превръщат се в пазарни кампании и литературни събития. Част от творбите й са филмирани от самата нея („Индия Сонг", "Натали Гранж", "Бакстър, Вера Бакстър", "Жената от Ганг", "Морякът от Гибралтар", "Следобедите на г-н Андесмас", "Човекът от Атлантика" и т.н.), други, като „Любовникът", са екранизирани...

Романовата вълна продължава. Милена Кирова

  Решението на Албена Стамболова да представи целия си роман в периодиката и чак след това да го издаде в книга е нестандартно за българската традиция. Интересно ще бъде да видим резултатите на този експеримент. В най-добрия случай критиката ще пише за текста два пъти, ако не вземем предвид факта на нейното полусъществуване в полуостаналите културни издания. Но независимо от тиражното битие на книгата, дебютът на Албена Стамболова е много силен и успява да наложи името на своята авторка сред общия напор на романното писане през последните години в българската литература.   "Това е, както става" - и както подсказва самото заглавие - не иска да бъде текст на конвенционалната наративност: плавно свързан, разумно подреден, разбираемо последователен... Той започва като хаотично разказани "лични истории", които постепенно се слепват, допълват, размесват в парадоксалната системност на хаоса, наречен човешки живот. "Онтологията" на разказа се изгражда върх...