Албена Стамболова

Публикувано в УебКафе през декември 2015 Нека преди да се спрем на темата за социално-психологическия профил на хората, които превръщат себе си в бомби, накратко да се обърнем към съвремнния контекст на живота ни. Какво знаем за хората - бомби в условията на глобален свят? Едно поне е сигурно - докато не разберем феномена, не можем да реагираме ефективно на подобна терористична практика. Основната разлика с камикадзетата   от миналия век е, че днешните убийци-самоубийци са анонимни, имената им нищо не значат, няма интерес към тях. В някакъв смисъл те са културно безименни. Това е нова степен на слятост между човек и оръжие в полза на оръжието. Защо, обаче, толкова много мюсюлмани се чувстват застрашени, унизени и уязвени от западните демокрации и защо, в резултат, тероризмът разполага с неизчерпаем резерв от хора? Каква е почвата на този източник? Войната с тероризма е особен тип война, без начало и без край. (Самите съвременни войни се водят така - терористично. В чу...

Публикувано в УебКафе през ноември 2015   ( Разсъжденията, които следват са теория. Този текст не се занимава с тежките морални дилеми, свързани с изоставяне и липса на грижа, тъй като всеки отделен случай е неповторим и предполага собствен анализ.) Да. Иначе щеше да се нарича по друг начин, например напускане, изоставяне, предателство. Не че в нея не се съдържат всичките тези синоними, но все пак в изневярата има нещо обратимо за разлика от всички тях. Ходих, опитах, видях и сега се връщам отново тук. Обикновено наричаме изневяра действието, което не предполага самото себе си като окончателно. Излизам за малко от вярата, но ще се върна. Други случаи са раздяла, напускане или дори смърт. (Това, че смъртта на близък може да се преживее психологически като вид изневяра е друга тема). Липса на доверие ли е изневярата, или предаване на доверието?   И двете, но парадоксът е, че при акта на изневяра се разчита на доверието, на върщането към изходната ситуация. Промяната е...

Публикувано в УебКафе през октомври 2015 Депресията е нещо като система за сигурност с обратен знак. Около личността се изгражда мощна защитна капсула, която се състои не от сила, а от слабост. Отказът, отливът, оттеглянето в недосегаема дълбочина, обръщане на гръб към света и реалния живот, който вече не се допуска във фортификацията. Това, разбира се, е метафорично описание на крайното състояние на клиничната депресия. Сравнението с чувството ни за сигурност е основателно, доколкото то също е изцяло лично усещане, също така е многостранно и сложно съставено, както и всички знаци по които разпознаваме депресията или поне някои нейни единични пипала. Много е писано и говорено за депресията, особено през периодите на смяна на сезони, какъвто е настоящият. Нарушения на съня, тревожност, самообвинения, загуба на самоувереност, липса на воля, вина, неспособнст за концентрация, слаб мускулен тонус и апетит, чувство за безкрайна тъга по загубата на нещо, което е нито по-малко,...