Пропускане към основното съдържание

ДНЕВНИК 23


23.

Осъзнатост. Ключовата дума в йогата. Живей осъзнато. Каквото и да правиш, знай, че го правиш. 
Работата е там, че когато мислено проследяваш действията и чувствата си, постепенно придобиваш способността да ги гледаш отстрани. Ставаш свидетел на самия себе си. На начина, по който действаш. На начина по който си. Визуализираш се. 
Което пък е стъпало към промяна, ако решиш да я направиш. 

Колко далече е това от мен. Цялата ми жизнена стратегия е била да си затварям очите пред всичко, което съм. Ако може да мина тихомълком, да се шмугна и да се измъкна от другия край без да ме видят. 
Този начин на действие ми е осигурявал безнаказаност. Живяла съм с убеждението, че ако ме “хванат” - в поглед, в думи, в квалификации - те непременно ще са наказателни. Не случайно не излизам никак добре на снимки. Моментално се сковавам, позирам, изобщо - видиотявам се. 
И затова съм си измислила да бъда нещо като крадец. Или като нарушител. Правилата са на и за другите. Аз само се промъквам като сянка и гледам бързо, преди да се изясни колко нищо не струвам, да се измъкна.
Така-а-а, казах си. Стоп машина. Това заслужава да се мисли още.
Не е свързано с “бой и работа”. А с двойнствеността?
По-скоро с нея. 


Има един свят, в който другите живеят и се развиват, в който се държат като големи и сериозно разискват някакви неща. Имат твърди убеждения. Купуват апартаменти, обзавеждат ги и ги поддържат. Имат професии и ги упражняват. Имат приятели от години, виждат ги редовно по едни и същи места, никога не ги губят. А аз? Умея да правя разни неща, но пък нищо не е в състояние да ме накара да се предложа сама. Отсрани това изглежда като надутост. А е друго - невъзможност да се държа “като хората”. Като хората, които изпитват някакво уважение към себе си и не се срамуват да предложат уменията си на пазара. 

А аз, след кратките години при раждането на Климент, вече нямам свой дом. Във Франция живях под наем. Върнах се и все съм под наем или при някого. Сама измислям заниманията, от които печеля пари. 
И това не е случайно. Продължавам да съществувам като партизанин, който нехае да вземе властта. Интересува го единствено да продължава партизанския си живот до безкрай. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

ЦВЕТАН ТОДОРОВ (1939 - 2017)

  Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства. Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея. През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес. В конфликта на бинарните опозици
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгата или човекът. Веселина Василева

  Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, ги преиздадат, защото са отдавна изчерпани, а те, освен добра литература, са и още по-добра литературна теория – „Многоточия“, „Хоп-хоп звезд
Публикуване на коментар
Прочетете още

Книгите имат своя съдба. Разговор с Албена Стамболова

    Албена, какво се случва с книгата Ви за Боженци, която отдавна е готова? Намери ли тя своя издател?   Книгата за Боженци все още не е издадена, макар че е в готовност от повече от година. Мина през много мои редакции, както и през двама редактори. Но все още не е видяла бял свят. Парадоксалното е, че много читатели и издатели ме питат защо не издавам, а когато заговорим конкретно, се оказва, че или трябва да спечели външно финансиране, или авторът да си плати за издаването и дори за разпространението. Много го правят, може да го направя и аз, но досега нещо ме въздържаше. Книгите ми са излизали в тиражи от 600 до 900 броя, в Америка и Полша по-високи, и нито една от тях не е залежала. Обратно, не мога да намеря дори и един екземпляр, за да подаря, когато ми поискат. Тоест разходите по издаването се изплащат и отгоре от самия тираж. Така че нищо не разбирам. Може би в България липсва професията агент.   Пишете ли и нещо друго? Отдавна не е излизала Ваша книга. Това няк
Публикуване на коментар
Прочетете още