Цветан Тодоров избира за своя територия трансграничните пространства.
Не само защото личната му житейска съдба е свързана с тях. Семейството му и страната, в която се е родил и израснал, остават от едната страна на "завесата", докато професионалният му път, а после и личният живот, се преплитат отвъд нея.
През годините на неговото мигриране от изток на запад, актуалната тенденция в областта на интереса му е структурализмът. От затворената доктрина на арестуваните съдържания, каквото представлява т.н. социалистическият реализъм, предписващ идеосюжетите в изкуствата, Тодоров попада в алгоритмите на Сосюр и Якобсон в лингвистиката, социологията, етнологията, литературната наука, по- късно - психологията и философията, историята. Тогава започва да създава собствената си планета, чиято маса прогресивно се увеличава - планетата Тодоров, запазена марка за неуязвим авторитет, ерудиция, отговорност, почтеност, проницателност, логика, финес.
В конфликта на бинарните опозиции Тодоров е сред онези като Якобсон, Бенвенист, Дюкро, Пърс , Барт и др., които извличат креативния му потенциал. Преди да се заеме с граматиката на литературните текстове, той посвещава работата си на езика като инструмент на семиотичния процес. Всички, които са се докосвали до семиотиката знаят, че тя също е трансграничната територия на нещата, каквито са, и на генезисната процедура, заложена в тях.
През 80-те години на миналия век Тодоров напуска областта на лингвистичния анализ и започва да се движи по посока на макросите, както биха се изразили информатиците днес. Научните среди, читателите и учениците му отбелязаха тази промяна с известно учудване, тъй като "новото" поле на изследователя Тодоров се оказа далеч не тъй изчерпаемо, като полето на граматиката на жанра на един разказ, колкото и епичен да е той.
В книгите си след, да го наречем теоретично-лингвистичния си период, Цветан Тодоров обвързва обекта си на изследване както с биографичния, така и с историческия момент. Внимателно, но не окончателно, изоставя литературната наука за антропологията, историята, психологията, като с това прави рискова крачка към встъпването в нова позиция, която го не само интелектуално, но и екзистенциално. Рискът се състои в напускането на полето на аналитичната литературна наука, в което до тогава се е движил из защитените откъм индивидуализъм аксиоматики.
Тодоров изхожда от българския си произход и от българските си първи стъпки в литературната наука. Състудент е на проф. Никола Георгиев, литературният авторитет на поколения студенти, преподаватели и изследователи от края на 60-те години до сега. Във Франция Цветан Тодоров е преносител на трудовете на руските формалисти от 30-те години. Отново диалози. И след книгите си със структуралистична ориентация като "Литература и значение" (1967), "Въведение във фантастичната литература" (1970) , "Поетика на прозата" (1971), "Теория на символа" (1977), "Жанровете на речта" (1978), както и след съвместния му труд с О. Дюкро "Енциклопедичен речник на науките за езика" (1979) и др., започва поредицата от "другите" книги - книгите за това какво е човекът в историята, възможни и невъзможни уроци, какво е чужденецът, паметта, различният, непокорният, врагът, злото и отново ... търсене на смисъла от всичко това.
Междувременно Тодоров формира идентичността си на гражданин - първо на Франция, по-късно - на Европа и света. Осъзнаването и прегръщането на тази именно идентичност, невъзможна без излизането му от пределите на България през 1964, го тласка към мисленето за врага, чужденеца, различния, другия. Тази тема е съществена за изследователя Тодоров не само защото опосредява собствените му преживявания на изгнаник (макар и с бързо придобит авторитет), но и поради теоретични и исторически съображения. Една от най-оценените и прочути книги на Цветан Тодоров, "Завладяването на Америка. Въпросът за другия" (1982) е разказ за невъзможната и неосъществена диалогичност между европейската и американската култури през 16-ти век. Друга ценна тема на тази книга е моралното осмисляне на историческите факти, тема, която той не изоставя и в последващите си произведения. Невъзможността за равнопоставеност на двете страни води до пагубни последици. Книгата за завоюването на Америка има широк отглас, защото в нея се описват и осмислят последиците от цивилизационната и ценностна денивелация.
За да може да се осъществи диалог - независимо дали мисловен или реален, е необходимо да си навън, да си външнопоставен. Без тази извънпоственост, диалогът е невъзможен, поради което историята изобилства от неосъществени диалози.
Над внушителното писмовно дело на Тодоров днес е легнала аристократичната му сянка на човек не съвсем от този свят. Поради това, че беше дискретен, съсредоточен, отдаден, класически или класицистичен, пределно почтен и опазен от страсти, посветен на мисълта, верен на попрището си и неуморен в делата си. Светът, в който живеем отдавна не е такъв, или не ни позволява да бъдем такива. Отсъствието на наблюдението над обществата и процесите в тях, което осъществяваше Цветан Тодоров от 80-те години на миналия век насам, ще се усеща остро, тъй като времето за него като че ли е безвъзвратно.
Албена Стамболова
Коментари
Публикуване на коментар