Точно преди година се появи първият роман на Албена Стамболова "Това е както става" и веднага се превърна в събитието на 2002. Нещо повече, стана един от безспорните и емблематични за писането на 90-те романи. При това няма да кажа на женското писане на 90-те, а като цяло на българското романово писане от периода. Защото Албена Стамболова не може да бъде етикетирана просто като автор, който "попълва" женската традиция, както е с част от дебютиралите през 90-те писателки. Нито пък книгите й спадат към онази линия в писането от края на века, която удвоява теоретичните си занимания във фикции и се опитва, доколкото може, да уплътни някоя литературоведска решетка. Албена Стамболова спокойно може да се нарече романистка, професионален писател, който - ще си позволя да го изтъкна - при една добра реклама - би могъл да се превърне в първия реално четен български писател в последните години. Защото романите й - въпреки експерименталността на първия, въпреки особения и много изискан стил и на двата, - са насочени към широка читателска аудитория, към читатели, които все още не са отвикнали да завършват деня си с книга. И които са убедени, че романът не трябва да ги мъчи, а трябва леко да им върви...
Вторият роман на Албена Стамболова "Хоп-хоп звездите", който от 10-ина дена е на пазара, по категоричен начин потвърждава казаното по-горе. И ако "Това е както става" има основания да бъде причисляван и към по-естетското, елитарно, експериментално писане, "Хоп-хоп звездите" е точно липсващият български роман за днешния ден, който може да бъде четен както от естетите, така и просто от любители. Защото романът е сюжетен, събира множество фабули и множество гледни точки към съвремието, отваря се към болни теми за България днес - сблъсъкът на поколенията (сблъсък между консервативното и реформаторското, между "побитите камъни" и номадите), а оттам и сблъсъкът на различни начини на живот, манталитети, психики, позиции; индиректно открехва и към темата за промяната и измеренията й в рамките на конкретните човешки съществувания. Той е роман, както го определя самата авторка - посветен на живота на възрастните хора в България, а оттук и неговата екзистенциалност, съсредоточаването върху упражненията по умиране, върху въпроса как се напуска светът, без да напуснеш "себе си" и какво е това "себе си", и как се работи с човешкото в себе си, как се дисциплинира духът, как се научава "да можеш да не преживяваш като недоимък това, което други притежават". И най-сетне, "Хоп-хоп звездите" е и роман за паметта, за всичко онова и всички ония, които остават "незаобиколими" някъде в нас, в непреодолимото, и които носим "болезнено като хронична болка".
Казах, че двата романа на Албена Стамболова са много различни и това е голямо достойнство. Защото рискът при един хубав дебют е следващите книги или да са по-слаби, или да са копие на първата. Но добрият писател - и това е азбучна истина - създава различни книги като направа, сюжет, модели на писане... И Албена Стамболова е постигнала тъкмо това. "Хоп-хоп звездите" е много различна книга и в същото време тя е не по-малко добра (а може би е и по-добра) от първия й роман. Което отново потвърждава наблюдението, че в нейно лице имаме едно от най-представителните имена в българската съвременна проза.
В същото време, ако има нещо, което обединява романите на Стамболова, това е стилът, ще си позволя да го нарека стила "Албена Стамболова". Стил, който разчита на лапидарността, който до максимум очуднява и оголва езика, който преобръща традиционни значения, реплики, клишета, който изобщо обръща смисъла, който едновременно отсича и отваря към тълкувания, който умее да говори за сериозното по хашлашки (когато се налага) и владее и събира различните регистри и тоналности на гласа, който е лек в оня смисъл на лекото писане, което създава усещане, че е "по природа" мотивирано, че казаното чрез него е казано по възможно най-добрия начин. И който разпъва думите между абсолютните крайности, за да се отворят бездните зад езика и за да се тръгне към бавното и упорито затваряне на зева между думите и нещата, когато е възможно нещата да станат такива, каквито трябва да са.
Публикувано в:
http://www.online.bg/kultura/my_html/2297/book.htm
Коментари
Публикуване на коментар